• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Театър

„Влизането в диалог със себе си, диалогът между аз и аз, е много важен”

afish by afish
11 June 2017
in Театър
0
„Влизането в диалог със себе си, диалогът между аз и аз, е много важен”
0
SHARES
17
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

„Роден съм в семейство на театрали. Баща ми беше драматург, след това директор на русенския театър. Майка ми беше помощник режисьор. Израснал съм под чигите, гледах сцената от тавана или от последния ред. Добре си спомням артистичните вечери вкъщи. Идваха много от младите тогава актьори и режисьори. Това продължи и след смъртта на баща ми, което поддържаше духа на майка ми. Имам детски спомени от Венчето Коканова, Любо Шарланджиев – тогава млад режисьор, Николай Бинев, Домна Ганева. Гледах репетиции на Вили Цанков, Леон Даниел. Беше ясно, че ще се занимавам с театър. Когато всички наоколо го правят, когато по цял ден се говори само за театър, детето се побърква и мисли, че друг живот освен театъра няма. В един момент започнах обаче да различавам кой кой е. Усетих, че човекът който казва какво да се прави, е режисьорът. Много се впечатлих. По-късно, като отидох в Америка, видях че там на режисьора казват директор, той нарежда и определя посоките. Изведнъж тази работа ми стана интересна.” – споделя приживев едно интервю на Галина Рулева режисьорът Младен Киселов.

Роден е на 11 юни 1943 г. в Русе. Завършва режисура при Анатолий Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Дебютира с постановката на „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка в Драматичен театър – Пловдив (1968 г.).

Работи в Драматичните театри в Пловдив (1968 г.), Кърджали (1968-1970), Бургас (1970-1971), Народен театър за младежта (1971-1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977-1982 като главен художествен ръководител), Народен театър „Иван Вазов“ (1983-1991 г.), заместник-генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (НДК) – (1983-1991 г.).

“Биволът” на Иван Радоев

Гостува в „Театър 199“, Националния дворец на културата (НДК), Драматично-музикален театър – Велико Търново, Драматичен театър – Шумен, Драматичен театър – Перник,”Сълза и смях , Драматичен театър – Русе, Драматичен театър – Сливен и др.
Асистент е на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1975-1991 г.).

От 1991 г. работи в САЩ като педагог и режисьор. Чете лекции в Йейлския университет, Ню Хейвън, Кънектикът (1981-1982 г.). Преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг (от 1991 г.).

“Сако от велур” на Станислав Стратиев

„От една страна Америка ми откри много неща, от друга – потвърди значението на опита и уважението към моето художествено минало в Източна Европа и Русия. Самата идея, че съм поставял в МХАТ, беше абсолютно впечатляваща за американците, даде ми добър старт. Името на източноевропейския и руския театър е високо ценено. Знаят и в известен смисъл се отнасят с уважение, без да плащат данък на идеологическата страна на театъра, смятат я за вторична. За тях беше голямо нещо, че съм учил при преки участници в репетициите на Станиславски. Бяха изключително любопитни към корените, от които идвам. В театъра още от 30-те години на миналия век има интерес към всичко, което става в Русия и Източна Европа. Така е и днес. Затова лесно бях включен в машината на американския театър. Вече възниква въпрос как да съчетавам преподавателската с постановъчната работа. Или си на едното място, или на другото. Аз искам да съм и на двете. Казах в началото – аз съм режисьор, който преподава, а не преподавател, който поставя. Това е важна разлика. Нямам намерение да ставам учител заради самото учителстване. Слава богу, разбраха и дори ми помагаха през годините, за да мога да върша и двете неща.” – обяснява Киселов в цитираното вече интервю.

Ние ще помним неговите невероятни спектакли на пиесите на Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Иван Радоев, Чехов, Брехт и Молиер. Школа си е Младен Киселов, школа. И въпреки че си тръгна по-рано, отколкото трябваше, че можеше да даде още повече не само на българския, но и на световния театър, „следите остават”.

AFISH.BG

Tags: младен киселов
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (348)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (415)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (725)
  • Поезия (646)
  • Театър (193)
  • Цитати (876)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist