„Роден съм в семейство на театрали. Баща ми беше драматург, след това директор на русенския театър. Майка ми беше помощник режисьор. Израснал съм под чигите, гледах сцената от тавана или от последния ред. Добре си спомням артистичните вечери вкъщи. Идваха много от младите тогава актьори и режисьори. Това продължи и след смъртта на баща ми, което поддържаше духа на майка ми. Имам детски спомени от Венчето Коканова, Любо Шарланджиев – тогава млад режисьор, Николай Бинев, Домна Ганева. Гледах репетиции на Вили Цанков, Леон Даниел. Беше ясно, че ще се занимавам с театър. Когато всички наоколо го правят, когато по цял ден се говори само за театър, детето се побърква и мисли, че друг живот освен театъра няма. В един момент започнах обаче да различавам кой кой е. Усетих, че човекът който казва какво да се прави, е режисьорът. Много се впечатлих. По-късно, като отидох в Америка, видях че там на режисьора казват директор, той нарежда и определя посоките. Изведнъж тази работа ми стана интересна.” – споделя приживев едно интервю на Галина Рулева режисьорът Младен Киселов.
Роден е на 11 юни 1943 г. в Русе. Завършва режисура при Анатолий Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Дебютира с постановката на „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка в Драматичен театър – Пловдив (1968 г.).
Работи в Драматичните театри в Пловдив (1968 г.), Кърджали (1968-1970), Бургас (1970-1971), Народен театър за младежта (1971-1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977-1982 като главен художествен ръководител), Народен театър „Иван Вазов“ (1983-1991 г.), заместник-генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (НДК) – (1983-1991 г.).
“Биволът” на Иван Радоев
Гостува в „Театър 199“, Националния дворец на културата (НДК), Драматично-музикален театър – Велико Търново, Драматичен театър – Шумен, Драматичен театър – Перник,”Сълза и смях , Драматичен театър – Русе, Драматичен театър – Сливен и др.
Асистент е на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1975-1991 г.).
От 1991 г. работи в САЩ като педагог и режисьор. Чете лекции в Йейлския университет, Ню Хейвън, Кънектикът (1981-1982 г.). Преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг (от 1991 г.).
“Сако от велур” на Станислав Стратиев
„От една страна Америка ми откри много неща, от друга – потвърди значението на опита и уважението към моето художествено минало в Източна Европа и Русия. Самата идея, че съм поставял в МХАТ, беше абсолютно впечатляваща за американците, даде ми добър старт. Името на източноевропейския и руския театър е високо ценено. Знаят и в известен смисъл се отнасят с уважение, без да плащат данък на идеологическата страна на театъра, смятат я за вторична. За тях беше голямо нещо, че съм учил при преки участници в репетициите на Станиславски. Бяха изключително любопитни към корените, от които идвам. В театъра още от 30-те години на миналия век има интерес към всичко, което става в Русия и Източна Европа. Така е и днес. Затова лесно бях включен в машината на американския театър. Вече възниква въпрос как да съчетавам преподавателската с постановъчната работа. Или си на едното място, или на другото. Аз искам да съм и на двете. Казах в началото – аз съм режисьор, който преподава, а не преподавател, който поставя. Това е важна разлика. Нямам намерение да ставам учител заради самото учителстване. Слава богу, разбраха и дори ми помагаха през годините, за да мога да върша и двете неща.” – обяснява Киселов в цитираното вече интервю.
Ние ще помним неговите невероятни спектакли на пиесите на Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Иван Радоев, Чехов, Брехт и Молиер. Школа си е Младен Киселов, школа. И въпреки че си тръгна по-рано, отколкото трябваше, че можеше да даде още повече не само на българския, но и на световния театър, „следите остават”.
AFISH.BG
