Валентин-Владимир Башев се ражда в София на 28 юли 1935 година. Ранното му детство преминава в Шумен, Видин и Лом, където баща му работи като адвокат. След като завършва Софийския университет, специалност “българска литература”, Владимир Башев започва и развива професионалния си път в редакциите на вестниците “Народна младеж”, “Работническо дело” и “Литературен фронт”. Създател е на в. „Пулс“, който много от нас все още си спомнят с очарователна носталгия.
Автор е на книгите “Тревожни антени”, “Преодоляване на гравитацията”, “Желязно време”, “Нецелунатите момичета”, “Магазин за часовници”, “Възраст”, а само месец след смъртта му е издадена и последната съставена от него книга “Ателие”, за която е удостоен с Димитровска награда.
Поетът загива едва 32-годишен в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 година.
Иван Тенев обощава за Башев: „Справедливо е наричан “звезда на своето поколение”. Активен преводач на поезия, новатор в областта на формата и съдържанието, той респектира не само колегите си по перо, но и мнозина други представители на художествено-творческата интелигенция. По повод преждевременната му кончина композиторът Любомир Пипков казва: “Смъртта зазида един от прозорците, през които гледахме”. Изявил се твърде рано, изпреварил с лирическите си пророчества времето, той не е забравен и днес.“Името му от десетилетия краси престижна награда – тази за най-добър поетичен дебют. Нейни носители във времето са много от талантривите български автори.
„Мисля си, в какво бе неговият стил, след като стилът – това е човекът? Обличаше се почти небрежно, умееше да бъде сериозен в сериозните неща. Най-стилното в него бе изключителната му толерантност. Макар и да бе често огорчаван от разни съперници в гилдията, не помня да е проявявал отмъстителност. Вътрешно владееше себе си и дружелюбният му характер надделяваше над дребнавостите“, спомня си приятелят му Никола Инджов. И е прав, защото това личи от стиховете му.
Представяме ви три стихотворения на поета Владимир Башев:
ОТКРИХ ЗВЕЗДА
Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда.
Отчайващо откритие – звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя – звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко…”
СПОМЕН ЗА ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
О, аз си спомням… спомням си…
Ти бе опряла гръб о нямата тополка,
забита във вечерното небе
като антена на копнеж и болка.
И затова над плахия и връх,
където ветровете вият лудо,
природата бе притаила дъх
в очакване на своeто първо чудо.
Тогаз посегнах… И нощта прозвънна,
нощта прекрасна музика роди,
небето във очите ти потъна
и аз докоснах с устни две звезди.
РИСУНКА
Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг…
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра…
Искам да те нарисувам…
Заглавна снимка: photoarhiv-todorslavchev.com
Борис Ангелушев оформя поредния брой на в. „Литературен фронт“; до него Гошкин, Владимир Башев и Сава Попов, 1964 г.
Борис Белев, AFISH.BG
