• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Книги

Владимир Башев – завинаги на 32!

afish by afish
28 July 2016
in Книги
0
Владимир Башев – завинаги на 32!
0
SHARES
5
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Валентин-Владимир Башев се ражда в София на 28 юли 1935 година. Ранното му детство преминава в Шумен, Видин и Лом, където баща му работи като адвокат. След като завършва Софийския университет, специалност “българска литература”, Владимир Башев започва и развива професионалния си път в редакциите на вестниците “Народна младеж”, “Работническо дело” и “Литературен фронт”. Създател е на в. „Пулс“, който много от нас все още си спомнят с очарователна носталгия.

Автор е на книгите “Тревожни антени”, “Преодоляване на гравитацията”, “Желязно време”, “Нецелунатите момичета”, “Магазин за часовници”, “Възраст”, а само месец след смъртта му  е издадена и  последната съставена от него книга “Ателие”, за която е удостоен с Димитровска награда.

Поетът загива едва 32-годишен в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 година.

Иван Тенев обощава за Башев: „Справедливо е наричан “звезда на своето поколение”. Активен преводач на поезия, новатор в областта на формата и съдържанието, той респектира не само колегите си по перо, но и мнозина други представители на художествено-творческата интелигенция. По повод преждевременната му кончина композиторът Любомир Пипков казва: “Смъртта зазида един от прозорците, през които гледахме”. Изявил се твърде рано, изпреварил с лирическите си пророчества времето, той не е забравен и днес.“Името му от десетилетия краси престижна награда – тази за най-добър поетичен дебют. Нейни носители във времето са много от талантривите български автори.

„Мисля си, в какво бе неговият стил, след като стилът – това е човекът? Обличаше се почти небрежно, умееше да бъде сериозен в сериозните неща. Най-стилното в него бе изключителната му толерантност. Макар и да бе често огорчаван от разни съперници в гилдията, не помня да е проявявал отмъстителност. Вътрешно владееше себе си и дружелюбният му характер надделяваше над дребнавостите“, спомня си приятелят му Никола Инджов. И е прав, защото това личи от стиховете му.

 

Представяме ви три стихотворения на поета Владимир Башев:

 

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Предвкусвам паника в научните среди.

Становища предвкусвам и диспути.

И дълги нощи телескопи и бради

в небето ще осъмват като луди.

Къде е? Как се казва? В кой квадрант?

Между кои известни се намира?

Въпросите ще падат като град.

Звездата трябва да се номерира.

Открих звезда.

Отчайващо откритие – звезда.

Да беше лек, листо или лепило.

Да беше. Но се случи за беда

едно неподозирано светило.

Открих я, а не мога да я дам

във плен на лещи и на бюлетини.

Ще скитам в потресение и срам

по сини улици и по площади сини.

Открих звезда.

Докоснах я, в ръцете я държах,

разхождахме се бавно по земята.

Съзряхте мен, защото аз блестях,

но аз бях спътникът, а тя – звездата.

Не мога нищо да ви обясня,

ала за вас все пак ще ми е жалко.

Как сте живели толкоз времена

в небето си с една звезда по-малко…”

 

СПОМЕН ЗА ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

О, аз си спомням… спомням си…

Ти бе опряла гръб о нямата тополка,

забита във вечерното небе

като антена на копнеж и болка.

 

И затова над плахия и връх,

където ветровете вият лудо,

природата бе притаила дъх

в очакване на своeто първо чудо.

 

Тогаз посегнах… И нощта прозвънна,

нощта прекрасна музика роди,

небето във очите ти потъна

и аз докоснах с устни две звезди.

 

РИСУНКА

Искам да те нарисувам

не със молив, не със четка,

с устни ще те нарисувам,

с благодарните си устни,

с десет пръстчета възторг…

Ще започна от лицето,

ще опиша крехък профил,

ще наподобя косите

на ликуващ водопад,

ще се върна на челото,

във очите ти ще падна

и на устните ти тънки

дълго, дълго ще се спра…

Искам да те нарисувам…

 

Заглавна снимка: photoarhiv-todorslavchev.com

Борис Ангелушев оформя поредния брой на в. „Литературен фронт“; до него Гошкин, Владимир Башев и Сава Попов, 1964 г.

Борис Белев, AFISH.BG

Tags: 32владимир башевзавинаги
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (819)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist