ГЪЛЪБОВО ПЕРО
Тихо е. Тъжно е. Птици прелитат…
На ревера ми – гълъбово перо.
От това, че погледна дълбоко в очите ми,
не очаквам нищо добро.
Нещо силно и властно във мене приижда –
как ще го понеса?
По-добре да умра, само ти да не виждаш
тази издайническа сълза.
Виждам твоята тъмна глава да почива
върху смуглите ми колене.
Някога вярвах това, че го има,
сега вече – не.
И защо? За какво? – Ти не питай, не питай…
Приеми ме с гълъбово перо.
Но е тъжно това, че ме гледаш в очите,
а не чакам аз нищо добро.
© Людмила Исаева
AFISH.BG
