Роден е в Лондон на 23 юли 1989 г. Извикан е на прослушване за ролята на Хари Потър през 2001 г. от продуцента Дейвид Хеймън. През август същата година той е одобрен. Участва в „Хари Потър и Филосовският камък“ (2001), „Хари Потър и Стаята на тайните“ (2002), „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“ (2004), „Хари Потър и Огненият бокал“ (2005) и „Хари Потър и Орденът на феникса“ (2007), „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ (2008) и в двете части на „Хари Потър и Даровете на смъртта“ (2010/2011). Играл е и в много други филми, като филмовият му дебют е с главна роля в „Младият Дейвид Копърфийлд“.
През 2001 г. получава награда от Холивудския женски журналистически клуб за най-младо откритие на годината. През 2003/2004 г. печели много награди за най-добър млад актьор. През 2006 г. получава четири награди за най-добър актьор в различни категории.
Радклиф се появява в листата на богатите през 2006 г. със своето състояние, което възлиза на 14 милиона английски лири, правейки го един от най-богатите хора във Великобритания. През 2007 г. се появява и в друга такава листа със състоянието си от 17 милиона английски лири. За първия филм от поредицата „Хари Потър“, Даниъл е взел 250 хиляди английски лири, около 5.6 милиона английски лири за IV-я филм и повече от 8 милиона лири за петия филм. Той печели повече от $50 милиона за следващите три.
Радклиф обича да чете много и прави най-много разходи за закупуване на книги, също така е правил много дарения на болници и домове за сираци. Миналата година състоянието му възлиза на невероятните 64 милиона британски лири, но Даниъл Радклиф обясни, че богатството му дава възможност да участва в театрални постановки и в нискобюджетни експериментални филми.
Ето какво споделя той за живота, кариерата и доходите си през годините:
„Какво правя, за да поддържам форма? Тичам. Много тичам. Но още повече си играя на компютъра.”
„Често си пишем с приятели по електронната поща. За щастие, те не продават писмата на журналистите.”
„Не се дразня, когато ме наричат Хари. Това е чудесно име. С него по-лесно се дават и автографи – все пак е с една буква по-кратко от моето!”
„Аз съм си напълно нормален човек. Ходя на училище, когато не съм на снимки, излизам с приятели, ходя на кино – всичко, което обикновените тийнейджъри правят.”
“Аз не правя нищо с парите си. Благодарен съм за тях, защото не трябва да се притеснявам за пари. Това е прекрасна свобода. Те ми дават свобода и в кариерата.”
AFISH.BG