Максимилиан Шел е роден във Виена. Той се установява заедно с родителите си в Швейцария след анексирането на Австрия от нацистите през 1938 г. След края на Втората световна война се връща в родината си. Шел е сред европейските актьори, които имат успешна кариера в Холивуд.
През 1961 г. получава “Оскар” за най-добър актьор за ролята си на адвокат на нацистки военнопрестъпник във филма “Нюрнбергският процес” на Стенли Крамър. Във филма му партнират Марлене Дитрих, Бърт Ланкастър, Спенсър Трейси и Ричард Уидмарк.
Със София Лорен, 1961
Максимилиан Шел дълго време е в сянката на по-голямата си сестра Мария Шел, която също пробива в Холивуд. Той дебютира като театрален актьор в Базел на 23-годишна възраст. Остава верен на театралната сцена, като участва в театрална версия на “Нюрнбергският процес” в Ню Йорк през 2000 г. и в пиесата от Артър Милър “Блус на възкресението”, поставена на сцена от Робърт Олтман в Лондон през 2006 г.
В Холивуд дебютира на 28-годишна възраст във филма “Младите лъвове” на Едуард Дмитрик през 1958 г. В същия филм се снима Марлон Брандо.
Максимилиан Шел участва също във филмови суперпродукции като “Топкапъ” (1964) на Жул Дасен. В Европа застава зад камерата, за да заснеме филма “Съдията и неговият палач” (1975) по сценарий на един от най-добрите му приятели, писателя Фридрих Дюренмат, а една от последните му роли е в апокалиптичния „Смъртоносно влияние”.
Максимилиан Шел е и постановчик на опери – по покана на Пласидо Доминго поставя на сцена оперите “Лоенгрин” (2001) от Рихард Вагнер и
“Кавалерът на розата” (2005) от Рихард Щраус в Лос Анджелис.
AFISH.BG ви предлага няколко откровения на актьора:
„Аз съм винаги щастлив, когато съм оставен на спокойствие, но ако някой дойде и е с добри намерения, тогава ще поговорим.”
„Музиката във филмите е много важна част от тях.”
„Никога не трябва да забравяме, че Холивуд е създаден от европейците и от старите еврейски момчета от Източна Европа.”
„Първа любов – първа любов, първи брак – първи брак, разочарование – разочарование.”
„Винаги съм се интересувал от историята зад историята.”
„На театъра или киното в Европа гледат като на морални институции. Ето защо те са толкова поетични. Тук (в САЩ) те са за развлечение.”
„Аз свирих на пиано и научих много за музиката.”
AFISH.BG