Роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево в семейството на атеистично настроени босненски мюсюлмани, самият той впоследствие започва да се идентифицира като сърбин и в зряла възраст, през 2005 г., се покръства, като приема православието под името Неманя. „Баща ми беше атеист и винаги описваше себе си като сърбин. Добре, може би сме били мюсюлмани за 250 години, но преди това сме били православни, а дълбоко в себе си винаги сме били сърби. Религията не може да промени това, обяснява Емир своето решение. Ние само сме станали мюсюлмани, за да оцелеем под властта на турците.”
Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага.
След дипломирането си Кустурица се връща в Босна и Херцеговина, където започва професионална кариера в Телевизия Сараево. Първият му филм „Невестите пристигат“ (Nevjeste dolaze) (1979), предизвиква доста противоречия, след което бива забранен, поради „неприкрито третиране на сексуални табута“. По-голям късмет има със следващия телевизионен филм „Бюфет Титаник“ (Bife Titanik) (1980) по едноименния разказ на нобелиста Иво Андрич, като с този филм печели наградата за режисура на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).
С Джони Деп по време на снимките на “Аризонска мечта”
В областта на дългометражния игрален филм дебютира със „Спомняш ли си Доли Бел“ (Sjećaš li se Dolly Bell) (1981), по сценарий на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с наградите FIPRECI, AGIS и CIDLAC на Фестивала на югославския игрален филм в Пула.
Своя талант показва и в следващия си филм „Баща в командировка“ (Otac na službenom putu) (1985), също по сценарий на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за наградите на Американската филмова академия „Оскар“ за най-добър филм от неанглоезична страна. Награден е и на фестивали в бивша Югославия: на Фестивала на югославския игрален филм в Пула e награден със Златна арена за режисура и наградата „Елен“(1985), а международната критика му дава Голямата награда за най-добър филм за 1985 г.
С Моника Белучи, която снима в най-новия си филм “По млечния път”
През 1989 г. Кустурица, отново на Филмовия фестивал в Кан, е награден за режисура на филма „Дом за окачване“ (Dom za vješanje), показан в България под заглавие „Циганско време“. За същия филм печели и специалната награда на Роберто Роселини.
Емир Кустурица е преподавал режисура в Академията за сценично изкуство в Сараево и в университета „Колумбия“ в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му показва сценарий, от който бива създаден първият филм на Кустурица на английски език, „Аризонска мечта“ (Arizona Dream) (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в главните роли. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 г.
Следващият филм на Кустурица, „Ъндърграунд” (Underground) му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан.
През 1998 г. създава романтичната комедия из живота на циганите „Черна котка, бял котарак” (Crna mačka beli mačor), за която получава Сребърен лъвна фестивала във Венеция през 1998 г., а 2003 г. завършва филма „Когато животът беше чудо“ (Kad je život bio čudo), който в английския вариант се казва „The Hungry Heart“ (Гладно сърце), както е било работното заглавие по време на снимането на филма. Действието се развива по време на последната война в Босна и Херцеговина: противници отвличат сина на главния герой Лука, който пък решава да го размени за пленена босненка, но сам се влюбва в своята пленничка.
Кустурица се проявява и в областта на музиката: в рок-групата „Пушенето забранено“ (Zabranjeno pušenje) е свирил като бас-китарист, а сега свири като китарист с променения състав, който има и английско име „No Smoking Orchestra“.
Заедно обикалят света и изнасят концерти под името Emir Kusturica & No Smoking Orchestra.
„Винаги има копелета, които искат да ви свалят на Земята”, изповядва големият режисьор. “Но ние трябва да летим от време на време, ние трябва да усещаме тази радост, защото в противен случай сме нищо”.
AFISH.BG
