Маестро Вили Казасян е композитор, диригент, аранжор, пианист. Ражда се на 8 декември през 1934 година в София. Завършва ВМЕИ – София, днешния Технически университет, учи задочно в Теоретико-композиторския факултет на Българската държавна консерватория. Забраняваният Джаз на младите е неговата първа изява като музикант и композитор. Времето е средата на 50-те години на миналия век, когато творците в България трудно могато да бъдат откровени докрай в своите поприща. Основава комбо състава „Студио 5“, когато вече свири на пиано в оркестъра на Сатиричния театър.
Вили Казасян е истински откривател на таланти. Не само на солисти и музиканти, но и на артисти. Коста Цонев става популярен именно като водещ на концертите му, а Йорданка Христова и Богдана Карадочева в голяма степен започват творческия си път благодарение на Вили.
През 1960 г. е сформиран Естрадният оркестър на БНР, където Казасян е пианист и после, близо 40 години – диригент. В основата е на всичко, което превърна „Златният Орфей“ във фестивал с международна слава.
Вили Казасян е автор на десетки песни и инструментални пиеси. Освен за телевизионния сериал “Неочаквана ваканция” (1981), откъдето е “Детство мое”, обявена в радиодопитване за най-любима детска песен, той е автор на музика и за филмите “Малкият Содом”, “Тази хубава зряла възраст”, “Ян Бибиян”, “Горски хора”, Горещи следи”, “Човек на паважа” и др. Пише музика и за театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Напуска живота на 12 юли през 2008 година.
“Вили го няма и за мене това е най-важното – една епоха, един свят си отиде. Той беше най-възпитаният човек, когото съм познавала. Аристократ. Той беше най-лоялният, най-прекрасният, благодарение на когото аз съм аз”, казва след смъртта му за БГНЕС певицата Богдана Карадочева.
Примата на българската естрада Лили Иванова също споделя мъката си: “Съжаляваме всички. Кончината на Вили Казясан е загуба за всеки българин, защото той е близък на всеки човек в България. Той е направил много за Радио София. Всички ще го помним като диригент на всички издания на “Златният Орфей”. Това е главната му заслуга, според мен”.
Димитър Янков, AFISH.BG
