“– Вие да не сте?…Тя кимна, за да ми спести труда да довърша въпроса. – Има ли значение?
– Има, естествено. Трябва да внимавам какво приказвам, – промърморих, като сядах.
– Не, не трябва – успокои ме Живкова.
Тъй че заприказвахме се. Не помня за какво точно. Вероятно за нищо определено. Моментът не бе подходящ за обстойни беседи. Глухият шум от съседните маси внезапно секна, замълчахме и ние. Придружен от съпругата си Мара Малеева и от близки сътрудници, в залата влизаше Живков.
Тук-там се дочуха откъслечни ръкопляскания, но множеството не ги последва. Все пак не се намирахме на партиен конгрес. Започна сервирането и отново се понесе жуженето на полугласните разговори. После дойде ред на тостовете. В такива случаи тяхното количество далеч надхвърля броя на предлаганите блюда. Присъстващите не толкова слушаха приветствията, колкото вежливо ги изтърпяваха. Интерес предизвика само словото на Първия. То бе широко отразено в печата на следния ден, та не се налага да го преразказвам.
Отдалечени достатъчно от центъра на тържеството, продължихме разговора си, без да даваме ухо на тостовете. Запитах другарката Живкова, както бе редно, в каква област работи и научих, че е завършила история. Тъкмо сега готвела дисертацията си върху не знам си каква тема. Тя на свой ред учтиво запита каква ще е следващата ми книга. Смънках, че пиша нещо за масовата култура. Ясно беше, че нито тя се интересува от моята монография, нито аз – от нейната дисертация. Минахме на по-общи теми. По някое време стана дума за хиромантията, нумерологията и други подобни. Изразих някакви резерви по въпроса. Това я изненада.
– Чувала бях, че покрай баща си добре познавате окултизма.
– Окултизмът е доста широко понятие – забелязах предпазливо.
– Щом е толкова широко, в него трябва да има място и за предсказанията – възрази тя. И ми разказа за някаква жена, която наскоро й била предрекла не знам какво си. Слушах мълчаливо, но тя прецени, че мълчанието ми не е знак на съгласие:
– Вие, както разбирам, се придържате единствено към научно доказаното… И понеже се колебаех как да отговоря, подхвърли:
– Или наистина сте решил да внимавате какво приказвате…
– Ами нали знаете, че и стените имат уши.
Стените бяха далече. Хората наоколо не ни обръщаха внимание, както и ние – на тях. Двоумях се просто дали си струва да засягам сериозни теми в една лековата беседа, поддържана колкото да мине времето.
По-добре да бях си мълчал.
– Мисля, че научно доказуемото е само част от истината за битието. Това даже хора на науката го признават – забелязах.
– А другата част къде да я търсим?
– Въпрос на избор. Окултни учения за космоса и човека има колкото щете.
– А вашето учение какво е? – Вие така ребром поставяте въпроса, че трябва да ви отговоря: „Марксизмо-ленинизма“.
– Е, не. Тогава по-добре да си приказваме за други неща.
Бях я засегнал. Било с недоверието си, било с маниакалната поза на мъдрец, който пази големите истини за себе си. За да я убедя, че не съм болезнено мнителен, налагаше се да кажа няколко думи за „моето учение“, както тя се бе изразила.
Светската шумотевица наоколо не бе особено подходяща за подробни обяснения. А и познанията на Живкова по теориите на езотеризма бяха съвсем смътни, за да не кажа никакви. Усещах, че ме слуша доста разсеяно, след като бе разбрала, че не мога в пет изречения, още тук и сега да £ доверя секретите на мирозданието. Сервитьорите разнасяха вече десерта, пиршеството беше към края си. Затуй предложих, в случай, че проблемите наистина я вълнуват, да £ доставя някоя книга, останала от баща ми.
– Така ще бъде най-добре – съгласи се тя.
– Особено ако не е много обемиста. Напоследък от писане не ми остава време за четене.
– И двете неща са вредни – признах.
– Нали още в древността е казано: „Пази се синко от това, да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото“.
– Кой го е казал?
– Еклесиаст.
Тя май не разбра какво имам предвид, но не попита за обяснение. От раздвижването на централните маси личеше, че краят на вечерята е настъпил.”
Людмила Живкова и Богомил Райнов
Откъс от книгата “Людмила”, Богомил Райнов, 2011 г.
AFISH.BG
