Какъв е смисълът? Къде е разковничето на собственото ни съществуване? Какво точно ни прави щастливи? Как да спрем да губим напразно душевните си сили? Как да се фокусираме върху най-важното в живота? Подобни въпроси трудно намират отговори. Когато нощем затворим очи, понякога едва долавяме същността на нещата, друг път имаме чувството, че страничен налбюдател формулира отговорите вместо нас.
Португалският автор на книги за самопомощ Жозе Микар Тейшейра предлага своята „версия“ за познанието в тази насока:
„Аз повече не съм готов да търпя всичко, което ми изпраща животът.
Но не защото съм станал арогантен, а защото стигнах до точката, в която е жалко да се губи време за нещо, което не принадлежи на душата, което причинява болка.
Не търпя цинизъм, необоснована критика и претенции от всякакъв вид.
Загубих желание да угаждам на тези, които не ме харесват, да обичам тези, които не ме обичат, и да се усмихвам на хора, които никога не се усмихват в отговор.
Повече няма да загубя и една минута за лъжци и манипулатори.
Тръгвам си, ако видя до себе си преструвки, лицемерие и евтини ласкателства.
Не мога да понасям нито повърхностната ерудиция, нито арогантността на учените.
Клюките ме отвращават.
Не обичам съперничества и сравнения.
Вярвам, че светът е изтъкан от противоположности и затова избягвам хора с инертен, негъвкав начин на мислене.
В приятелството ме привлича верността и ме отблъсква предателството.
Вече не общувам с тези, които не знаят как да направят комплимент или да кажат думи за подкрепа.
Преувеличенията и крайностите са ми скучни.
Трудно ми е да приемам тези, които не обичат животни.
Но преди всичко – вече не търпя тези, които не са достойни за търпението ми.“
Жозе Микар Тейшейра
Заглавна снимка – Senior Planet
AFISH.BG
