„Инвалид не е този, който няма крака, а този, който мрънка, докато се взира в раните си (физически или душевни) и чака другите да съжалят него, пострадалия. Инвалид е психология, начин на живот. Това е липса на дух, а не на част от тялото”, се казва в една философска притча. Великият Ницше допълва: „Това, което не ни убива, ни прави силни.” А един от най-обичаните днес японски писатели Харуки Мураками е категоричен: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор…”
Припомняме тези думи в Международния ден на хората с увреждания – 3 декември. Той се отбелязва от 1992 г. насам, след като е официално обявен от Генералната асамблея на ООН.
Едва ли има по-вдъхновяващо нещо от историята на човек, роден с недъг, но успял да превърне живота си с него в урок по оцеляване и лично щастие. Един от многобройните примери е австралиецът Ник Вуйчич и неговата автобиографична книга „Живот без ограничения”, която миналата година бе издадена и на български език в превод на Кристина Димитрова.”
Николас Джеймс „Ник” Вуйчич идва на белия свят на 4 декември 1982 г. в Мълбърн, Австралия, със синдрома тетра амелия – рядко заболяване, характеризиращо се с липсата на четирите крайника. След дълго и натоварено с тежки емоционални сривове детство, днес той е писател, музикант, актьор, а хобитата му включват риболов, рисуване и плуване. Има собствена организация „Живот без крайници”, изнася мотивационни речи по целия свят за живота на хората с увреждания, за надеждата и откриването на смисъл в съществуването, за вярата, която му е помогнала да надмогне своя недъг. Ненапразно през 2005 г. е номиниран за Млад австралиец на годината.
Няма никакво медицинско обяснение за „случая” на Ник Вуйчич. През деветте месеца преди да се роди нищо не подсказва, че детето ще има физически недъг. Майка му е медицинска сестра и знае много добре какво и как да прави, докато носи Ник под сърцето си. Когато бебето се появява на бял свят без ръце и крака, лекарите са шокирани, нямат никакво обяснение и не очакват детето да оцелее.
И до ден-днешен никой не знае причината за физическото състояние на Ник. Ала това, което той не притежава, се компенсира от духа, смелостта, мирогледа, чувството за хумор и невероятния начин на живот, който води той. Ник Вуйчич играе футбол и голф, плува, сърфира, а също мотивира и помага на милиони хора по Земята.
Ник има малък израстък на мястото на левия си крак, с чиято помощ балансира, скача, движи се, пише, държи химикалка и върши хиляди други неща. „Това е моята пилешка кълка – шегува се Ник. – Бих бил изгубен без нея. Например когато съм във водата, всъщност моето тяло се носи свободно, тъй като е от 80% бели дробове и моята пилешка кълка служи като витло.”
Никой не би повярвал, че Ник може да има приятелки, но той дори се жени за момичето на мечтите си и е баща на две деца. Неговият добър приятел журналист Стийв Апел разказва, че Ник е много скромен и не би се хвалил, но е имал предложения от много жени.
Въпреки невероятния дух, детството му е много трудно. Родителите му решават да не го изпращат в училище за хора с увреждания, а в училище със съвсем нормални деца. Ник жадува да бъде като всяко друго дете и да ходи в едно училище с останалите деца. Точно там обаче се запознава със злобата и лошия характер на хората. Малтретиран, отхвърлян, тормозен от другите, той понякога губи надежда, но до него винаги са родителите му. Окуражават го и му помагат да говори с децата, да им покаже, че е като тях и може да си намери приятели. И така се случва – след време Ник успява да покаже на съучениците си, че е страхотно дете и бързо става любимец на връстниците си.
Сърфистката Бетани Хамилтън (вдясно) остава без ръка на 12 г. – тя е от хората, които вдъхват кураж на Ник (вляво)
„Беше трудно, понякога беше непоносимо, но това, че бях в едно училище с останалите нормални деца, беше най-хубавото нещо, което моите родители направиха за мен”, споделя Ник. Баща му, програмист и счетоводител, го учи да плува, още докато е бебе, а по-късно показва на шестгодишния Ник как да използва клавиатурата с малкият си израстък. Майка му пък изобретява специално приспособление, с което да може държи химикал и молив, за да пише – днес Вуйчич има завършено образование в областта на финансовото планиране и недвижимите имоти.
Когато е на осем години обаче, Ник е отчаян и иска да сложи край на живота си. На десет се опитва да се удави, за щастие безуспешно. „Чувствах, че животът ми няма смисъл – а когато нямаш смисъл, няма и как да намериш силите да продължиш”, спомня си той. С помощта на семейството си, приятелите си и вярата в Бог, обаче успява да преодолее всичките си моменти на депресия и да се превърне в символ на триумфа на човешката воля и смелост. Днес Ник пътува по света като мотивиращ лектор и помага на много хора да осъзнаят смисъла на живота си и да бъдат силни и смели пред всичко, което съдбата им поднесе.
Ник и любимата му Канае Миахара са женени от 2012 г.
„Когато бях на 13 години, попаднах на статия за човек с увреждания, който бе успял да постигне невероятни неща в живота си и да помага на другите хора. Тогава осъзнах защо Бог ме е направил такъв.Тогава осъзнах смисъла на моя живот – да дарявам надежда на другите. Наистина беше невероятен момент и тогава реших, че ще посветя живота си на това да окуражавам хората, да им вдъхвам смелост и да им помагам.”
И още нещо изключително важно в неговата изстрадана философия: „Реших да бъда благодарен за това, което имам, и да не хленча за нещата, които нямам. Поглеждам се в огледалото и си казвам: „Знаеш ли, Ник, хората са прави – ти наистина нямаш ръце и крака, но никой, никога няма да може да ти вземе този поглед и усмивка, с които озаряваш близките си.”
Щастливото семейство Вуйчич
Вуйчич притежава и невероятно чувство за хумор. „Когато децата ме гледат уплашено и ме питат: „Какво ти се се случило?”, аз отговарям: „Прекаляване с пушенето”. А веднъж бях в кола и една мацка в съседен автомобил ме заглеждаше. Тъй като виждаше само главата ми, реших да се помайтапя и се завъртях целия към нея. Очите й станаха огромни и зяпна ужасена. След това тя бързо натисна газта и изчезна.”
Ник започва да обикаля света през 2008 г. и се среща със сърфистката Бетъни Хамилтън на Хаваите. Едната ръка на Бетъни е отхапана от акула, когато е била на 12 г. „Тя е невероятна – споделя Ник. – Научи ме как да карам сърф и, честно казано, отначало бях уплашен до смърт, но после се научих да хващам вълните наистина добре.” Ник бързо се научава как да прави 360 градусови завъртания на дъската – нещо, което никой друг не е правил в историята на сърфинга.
Щастливият татко Ник
„Винаги насърчавам хората да се изправят, след като паднат и да продължат напред. И винаги, винаги да обичат себе си такива, каквито са – казва Ник Вуйчич – Ако успея да окуража и да вдъхна надежда дори на един човек, тогава моята мисия в живота би била успешна.”
Ето и 12-те принципа на Ник Вуйчич:
1. Търсете смисъла
2. Шегувайте се
3. Не се отчайвайте
4. Не се страхувайте от нещастия
5. Не падайте под тежестта на стреса
6. Насърчавйте и другите
7. Не сравнявайте своята болка с чуждата
8. Поставете си цел
9. Бъдете упорити и търпеливи
10. Дайте простор на мечтите си
11. Живейте за днешния ден
12. Прощавайте на хората
AFISH.BG
