• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Възкръсват бавно в морна памет случайно срещнати жени…”

afish by afish
6 October 2017
in Поезия
0
„Възкръсват бавно в морна памет случайно срещнати жени…”
0
SHARES
6
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

*

ТЕЖАТ МИ венчалните думи,
венчалният пръстен тежи,
из пусти, помръкнали друми
звучат ми вековни лъжи:

— Бъди му послушна робиня
и жертва безволна бъди,
над твоята земна пустиня
ще блеснат алмазни звезди!

— Бъди му ти вярна невеста
за много слънца и луни,
пред твоята орис злочеста
глава непреклонна склони!

— Бъди му ти отдих и радост
в неволи и черни беди,
със своята грейнала младост
към светли страни го води!

Напусто, слова, ме зовете:
измамният час наближи,
напусто са жалби, навети,
венчалният пръстен тежи.

 

*
ЛУНАТА висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.

Аз виждам светлия възход
на първата любов, изгряла
като надежда за живот,
като печал преди раздяла.

И две протегнати ръце,
които искат и не могат
да стоплят мразното сърце
на вси низвъргнати от бога.

Аз чувам гордите слова
на своята душа безгласна,
но пак безпаметно зова
и в шеметна забрава гасна

по две замислени очи,
окъпани в златисто вино.
И моята любов звучи,
и като звук ще ме отмине.

Николай Лилиев с Фани и Чавдар Мутафови

*
КОМУ се усмихваш, любов?
Сред тия замислени степи
мечтите ни вече са слепи,
словата ни гаснат без зов.

Зловещо поглеждат към нас
настръхнали вълци, мъглите,
нечути заглъхват молбите,
отронени в мрака без глас.

Под ниския бронзов покров
посрещат ни голите клони,
и злобна вихрушка ни гони.
Кому се отдаваш, любов?

*

ПРЕД ТЕБЕ есента въздъхва
и лиха мъката ечи.
В гората здрачна, где не лъхва
на времето смутений сън,
като помръкналата тайна
на нецелуванати очи,
ненавестена и незнайна,
душата гасне и мълчи.
Напразно тя блуждае вън,
безсилна да се отрази
в завоите на странен бързей.

Плачи
с отронени ситни сълзи
на белите брези!

*
ТИ МОЛИШ, зная, но кого ли
зове безгласното сърце?
Виж, белостволите тополи
отсичат немощни ръце.
Дълбока есен е сега,
но ти разбираш ли езика
на тая пустата велика,
на тая чемерна тъга?

Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени
и като плиснали вълни
с незнайното зовят и мамят.
Те обещават в своя зов
да създадат от мига вечност,
но божията безсърдечност
не ме наказа със любов!

© Николай Лилиев, „Лунни петна”

AFISH.BG

Tags: николай лилиев
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist