ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Нощта е тъмна, а градът е светъл:
течат по улиците светлини,
блестят на „Невски” златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.
И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град
и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.
Очите са и светли, и горещи, –
те по-пламтят от хилядите свещи –
и светлината все расте, расте…
И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: –
за мир в света възкръсна Ти, Христе.
ВЕЛИКДЕН В МОНАСТИРА
Възкресна нощ. Тих, топъл лъх повява,
крила на ангели се разлюляват
и от шума на техните пера
шуми набожно тъмната гора.
– А ето, чуй: клепалото запява –
със песента си Бога възхвалява
и възвестява празничната вест:
„Със смърт смъртта е победена днес”!
„Възкръсна Този, Който пожела
със кръстна смърт Живот да ни дарува!”
…И пак се веят ангелски крила…
А ето, виж: нима не ти се струва,
че хиляди звезди от небесата
се спускат в монастира сред гората ?
ПОБЕДНА ПЕСЕН
Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът -възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
– лъжата я не затъмни! –
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос –
Владетелят небесен –
смъртта със смъртта си победил!
© Змей Горянин
AFISH.BG
