“Сега всички бяхме мързеливи и доволни, както доказват оскъдните записки в моя бележник (за мене това е верен указател за състоянието ми). Във всеки случай е глупаво да водиш дневник, когато плаваш по море. Моля обърнете внимание на стила:
НЕДЕЛЯ — При четири камбани, както обикновено, богослужение. Никакви карти.
ПОНЕДЕЛНИК — Хубав ден, но вали силно. Добитъкът, купен в Александрия за месо, трябва да се покрие с керемиди или да се угои. Водата се събира на големи локви в хлътнатините пред задните им бутове. Също и тук-там по целите им гърбове. Добре е, че животните не са крави, водата щеше да влезе във виметата им и да развали млякото. Горкичкият орел[1], който взехме от Сирия, изглежда жалък и оклюмал на дъжда и е кацнал на носовия кабестан. Той като че ли си има свое мнение за морските пътешествия и ако то се изкаже с думи и думите се втвърдят, вероятно ще преградят като бент най-широката река в света.
ВТОРНИК — Някъде наблизо е остров Малта. Не можем да спрем там. Холера. Има силна буря. Много пътници са болни от морска болест и никакви не се виждат.
СРЯДА — Времето все още е ужасно. Бурята отвя две птици от сушата в морето и те дойдоха на кораба. Един ястреб също беше отвян. Той покръжи над кораба, искаше да кацне, но се страхуваше от хората. Ала беше така изморен, че трябваше или да кацне, или да загине. Няколко пъти кацна на предния марс и също толкова пъти го отвя вятърът. Най-после Хари го улови. Морето е пълно с летящи риби. Те се вдигат на ята по триста броя и прелитат по двеста-триста фута над гребените на вълните, после падат и изчезват.
ЧЕТВЪРТЪК — Хвърлихме котва недалеч от Алжир, континента Африка. Красив град, красив зелен хълмист пейзаж зад него. Стояхме половин ден и тръгнахме. Не ни пуснаха да слезем на брега, макар и да показахме документи, че всички сме здрави. Страхуват се от египетска чума и холера.
ПЕТЪК — Сутринта домино. Следобед домино. Вечерта разходки по палубите. После игра на шаради.
СЪБОТА — Сутринта домино. Следобед домино. Вечерта разходки по палубите. После домино.
НЕДЕЛЯ — При четири камбани утринно богослужение. При осем камбани вечерня. Скука до полунощ. После домино.
ПОНЕДЕЛНИК — Сутринта домино. Следобед домино. Вечерна разходка по палубите. След това шаради и лекция от д-р К. Домино.
НЯМА ДАТА — Хвърлихме котва недалеч от живописния град Каляри, остров Сардиния. Стояхме до полунощ, но тези гадни чужденци не ни позволиха да слезем на брега. Те миришат лошо, не се къпят — има защо да се страхуват от холера.
ЧЕТВЪРТЪК — Хвърлихме котва недалеч от красивия град Малага, Испания. Слязохме на брега с капитанската лодка, всъщност не на брега, защото не искаха да ни пуснат да слезем. Карантина. Изпратих кореспонденцията си за вестниците, взеха я с щипки, топнаха я в морската вода, надупчиха я цялата и после я опушваха с нещо отвратително, докато не замириса като испанец. Попитахме дали можем да пробием блокадата и да посетим Алхамбра, Гренада. Твърде рисковано — може да обесят някого. По средата на следобеда отплавахме.
И прочие и прочие — няколко дни. Накрая хвърлихме котва недалеч от Гибралтар, който ни изглежда познат и прилича на дома.
Това ми напомня за дневника, който започнах да водя веднъж след Нова година, когато бях момче — доверчива жертва, готова да се подчинява на невъзможните планове за превъзпитание, които добронамерени стари моми и баби поставят като клопки за непредпазливите юноши по това време на годината — поставят им непосилни задачи, които, след като неизбежно пропаднат, неизбежно намаляват силата на волята, отслабват увереността на момчето в себе си и намаляват шансовете му за успех в живота. Моля прочетете следния откъс:
ПОНЕДЕЛНИК — Станах, измих се, легнах да спя.
ВТОРНИК — Станах, измих се, легнах да спя.
СРЯДА — Станах, измих се, легнах да спя.
ЧЕТВЪРТЪК — Станах, измих се, легнах да спя.
ПЕТЪК — Станах, измих се, легнах да спя.
СЛЕДВАЩИЯ ПЕТЪК — Станах, измих се, легнах да спя.
ПЕТЪК (след две седмици) — Станах, измих се, легнах да спя.
СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ — Станах, измих се, легнах да спя.
После спрях обезкуражен. В моя живот рядко се появяват поразителни събития, които да превръщат дневника в необходимост. Но все още си спомням с гордост, че дори в тази ранна възраст съм се измивал, като стана. Този дневник ме довърши. Оттогава никога не съм имал смелост да водя дневник. Загубата ми на увереност по тази линия беше трайна.”
© Превод от английски: Лидия Александрова
AFISH.BG
