Ново национално турне предприема наесен виртуозът Васко Василев. След невероятния успех в зала „Арена Армеец” на 29 февруари, цигуларят подготвя нови 12 концерта в България.Обиколката ще започне на 26 септември от Панагюрище, ще продължи в Свиленград, Пловдив, Ямбол, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и ще завърши на 14 октомври в зала 1 на НДК в София.На сцената ще бъдат и част от членовете на испанската група “Чамбао” – Тони Кантеро (китари), Тони Ромеро (пиано) и Хуан Ередия (перкусии), а фламенкото ще бъде основната тема на турнето.
Впрочем Васко Василев е роден именно на 14 октомври преди близо 46 години. Нарочно или не е избрал тази дата за финала на своята нова обиколка? Попитах го. И ето какво още разказа пред „Афиш.бг” любимият музикант на няколко поколения у нас.
– Васко, открих нещо: каните се да отпразнувате 46-ия си рожден ден заедно с четири-пет хиляди души в зала 1 на НДК, нали? Финалът на тазгодишното ви турне явно ще е подарък за публиката – защо решихте така?
– Това е подарък и за мен. Почти винаги работя на празници и за мен това е дори по-естествено. Освен това е изключителен лукс да можеш да наемеш зала 1, за да отпразнуваш рождения си ден.
– Все пак кой е подаръкът, който най-много очаквате на 14 октомври 2016?
– Най-големият подарък е да съм сред хората, които обичам и ме обичат. Сигурен съм, че повечето ми приятели, които са свободни, ще дойдат до София на концерт и за купон. Другият голям подарък е музиката, която ще свирим с момчетата от Малага – испанска филмова музика, фламенко, които обожавам.
– Преди това обаче ще обиколите 12 града, в някои от които досега не сте свирили – чия беше поканата, която ви подсети да го направите?
– След концерта в „Арена Армеец” през февруари, бях засипан от въпроси „защо само в София”. Обсъдихме го с екипа ми и с малко усилия направихме възможен престоя от две седмици в България – от края на септември до средата на октомври.
– Защо кръстихте новата си музикална обиколка „Фламенко фиеста”?
– „Фламенко фиеста” е, защото ще свирим любимата ми музика – фламенко, както и любими теми от испанското кино, от филми на Педро Алмодовар. Интересното е, че ще бъдем само четирима човека на сцена – Тони Кантеро, китара, Тони Ромеро – пиано, и Хуанито, перкусии.
– В биографичната си книга казвате: „Не знам дали вярвам, че съществува прераждане. Но се надявам да съществува. Може би любовта ми към испанската музика е продължение на нещо…” Какво чувствате, когато се потапяте в света на фламенкото?
– Свобода. Слънце. Полъх на море. Усмихнати хора. Много чувственост. Страст. Истината за живота.
– Испанската „връзка” ли е „виновна” и за „Ковънт гардън академи” във Валенсия? Има ли място и за български таланти там?
– Слабостта ми към Испания през годините ми помогна да създам много приятели сред колегите си музиканти там и това ни вдъхнови за тази идея. Аз правя много мастер класове там и това стана някак естествено продължение.
– Доколкото знам, работите и по друг голям проект съвместно с компанията “Муджи” – звучи ли вече българска музика в нейните магазини?
– Контактът с “Муджи” и поканата им за този проект много ме зарадваха. Марио Балтаджиев, композитор и мой добър приятел, с когото работим от много години, беше идеалният избор за партньор от българска страна по селекция на репертоара и аранжиментите. За мен българският фолклор е нещо изумително и със страхотен потенциал.
– А докъде стигна работата по т.нар. караоке опера?
– Продължава… има екип в Китай, който движи нещата, а аз се включвам само от време на време – когато имам време и възможност.
– Продължавате ли да вярвате, че е възможно една 3-4-часова опера да бъде представена и разбрана за 20-30 минути?
– Mисля, че да… Според мен в „Арена Армеец” се получи с “Мадам Бътерфлай”, “Турандот” и “Кармен”.
– А продължавате ли да работите с полски музиканти? Предстоят ли нови концерти?
– Да, Полша е една чисто нова територия за мен с прекрасни музиканти и вече приятели. Публиката е много близка до тази в България. Това лято ни предстоят два концерта – на 24 юли и на 28август. След концерта в НДК отново ще поема натам, защото имаме концерт на 17 октомври.
– Едно и също ли е за вас чувството да застанете пред шепа хора в малката зала в Панагюрище например, в изисканата Кралската опера в Лондон и пред десетки хиляди хора на Олимпийски стадион?
– Това е едновременно вълнение и голяма отговорност. Не подценявам публиката никъде, защото за мен това е най-голямата оценка за труда ми – хората са отделили не само пари, но особено време, часове от живота си, за да ме слушат. Нямам търпение да вляза в градовете на България, особено там, където никога не съм бил – Панагюрище, Свиленград, Шумен, Габрово… навсякъде в България изпитвам едно особено вълнение, не мога да отрека.
– Паганини е казвал: „На способните завиждат, на талантливите вредят, на гениалните отмъщават.” Вашият опит в музиката доказва ли тази максима? Как приемате завистта, злобата и отмъщението? Могат ли да са по-силни от любовта?
– Ще преувелича, ако кажа, че съм страдал от завист, злоба… истината е, че за мен водещи са позитивните чувства и емоции. Аз раздавам радост, любов и смятам, че за всеки има място под слънцето. И това, което срещам, е същото. Негативните чувства ги приемам с чувство за хумор.
– А повтаряте ли си преди концерт другата максима на Пагагини: „Винаги помни, че твоят Бог говори с теб на езика на твоя инструмент.”
– Oтдавна съм приел цигулката за част от тялото ми, не просто от живота ми.
– А продължава ли да ви изненадва вашата цигулка?
– Вече се познаваме много добре с нея и изненади почти няма.
– Къде все още не сте свирил, а искате да го направите?
– Имам много места… Има толкова красиви кътчета по земното кълбо –когато винаги някакво много красиво място или нестандартно, автоматично си представям, че може да се организира концерт там.
– А кое е произведението, което все още ви се изплъзва?
– Това, за което все още не съм се сетил.
– Какво все още не сте признал пред публиката?
– Нямам тайни от публиката. Или поне не огромни… на сцената съм аз в най-чиста форма, всичко останало няма значение.
– Преди време създадохте „Лауреат” – как днес би изглеждал вашият „дрийм тийм”, ако трябва да съберете на една сцена българи, прочули страната ни по света?
– В моя отбор бих взел… от сферата на изкуството – Лили Иванова, Светла Василева, Цветана Манева, Явор Милушев, Христо Мутафчиев, хора „Мистерия на българския гласове”; от света на спорта – Албена и Максим, Христо Стоичков, Нешка Робева, Йордан Йовчев, Енчо Керязов, Калоян Махлянов… Вероятно пропускам някого, но на пръв поглед това са моите хора.
Снимка: Яне Голев
Виолета Цветкова, AFISH.BG
