ПЪРВИЯТ СНЯГ
И само твоята следа по хрускащия сняг.
Следа, от синя сянка породена.
Сърцето ми от размисли е леко пак,
безшумен сняг вали във мене.
Във чиста пелена той пак обви
страданието, болката в душата..
Но като музика изпод снега трошлив
избликва ручей и покривката отмята.
Надежда – пъпка пролетна на клонче
разцъфва в топлина, от мен измислена.
И дъжд проливен – буйно младо конче
звъни и скача по земята ни пречистена.
С дъждовни капки, обеци от сълзи
брезите бяло-розови се кичат.
Танцуват капките, надолу плъзват
и по кората във безреда тичат…
Блести снегът. Но пролетно мирише.
Снегът е млад и плахо – плахо пада.
Ти си със мен. По празничному дишаме
в градината, от светлина и песни млада.
Съзвучия като треви се сплитат.
Пътека вий мелодия лъчиста.
Действително или насън – не питам,
защото всичко, всичко днес е истина.
Аз слушам снежния кристален шепот,
повярвал във предчувствие щастливо.
Навеждам се и нежно в свойта шепа
следата ти притискам мълчаливо.
*
Снегът осени с благослов полето.
И светлите звезди летят по-бавно.
Прелиствам книгата световна – ето
във тишината бликват дивни тайни.
И нежен сумрак от небето пада,
сърцето гали, погледа замрежва..
Червеношийките като искри от клада
в среброто на небето са надежда.
А аз съм сам – кристалче крехко
във люлката на чудната природа.
Невидими ръце ме вдигат леко
над болки, и раздели, и несгоди…
Вървя във светъл унес и желая
във него дълго, дълго да остана.
И в снежна вечер да достигна края
на тишина добра, във приказка мечтана
© Превод от руски: Красимира Василева
AFISH.BG
