По „Цар Освободител”
Над нас виси сърдито, есенно
небо – жестоко обезплодено.
Вървя с тълпите и унесено
за тебе мисля, тъмна родино!
Безцветний наниз на годините
най-сетне ето де стовари те.
Защо живя, защо роди ни ти?
Нима за глъчка по булварите?
Еднакво, роково проклятие
тежи, о роден край, над двама ни:
наместо хляб и милост – камъни!
Наместо пламенни обятия,
отвръщат ни с прегръдки ледени,
отплащат ни с целувки юдини,
и ний, измъчени, изнудени
загиваме обезнаследени…
А колко сили неиздирени
ти носиш, майко, във недрата си!
А колко синове натирени
проклинат тебе и съдбата си! …
Какъв народ
С какъв народ – брилянт, злато –
съдбата ме дарила –
да ти разкажа, кайзер Франц,
едва ли имам сила.
Народ “практичен, мъдър, тих”,
“по ветрища не зяпа” –
с една реч… ха-ха… кайзер Франц,
с една реч… дърта ряпа.
Нà, избор правихме ний днес –
ти смяташ, той ме плаши?
Аз зная твърдо, кайзер Франц,
избрани са пак “наши”.
Па и каквито щат да са,
без друго ще са мои –
тъй аз магьосвам, кайзер Франц,
туй стадо от герои.
Пък ако бунтът някой ден
двореца ми задръсти –
на власт ще викна, кайзер Франц,
сам Брута – Станчев Кръсти.
Историята не познава
по-тих републиканец!
Как той ще рипа, кайзер Франц,
по моя ловък танец!…
При тоз народ “практичен, тих”,
когото тъй разбирам –
ти вярваш… ха-ха… кайзер Франц,
че аз ще абдикирам?
Родина
Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници,
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост –
тъй важно-весела – почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести –
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме –
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания –
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
AFISH.BG
