ТАЗИ НОЩ В НЕБЕТО
Тази нощ в небето се отвори една врата.
(Ти спеше щастливо и не я усети.)
От нея в стаята влезе
много красива жена
(не по-красива от тебе).
Погледна ме с очите си студено-сини.
Разбрах, че идва за мене
и тихичко се опитах да преместя
ръката ти, заспала на мойто сърце
(черен облак премина на бялото ти чело).
(Така ми се искаше
да чуя гласът ти…)
От жената лъхаше
на смъртно-студен парфюм,
и аз се изплаших да не те събудя.
Твоята лека ръка
така тежеше върху гръдта ми,
че нямах сили да я повдигна,
а сърцето щеше да се пръсне
от нежна горчивина,
от тежка горещина.
И все пак щях да я повдигна
(само за да не видя,
как твоите очи ще остареят в онзи миг,
който все не вярваме,
че ще дойде при нас).
Ако можех, бих преместил,
бих изгорил
и моята сянка
върху тази светла постеля.
(Разбираш ли, все едно, че ме няма,
че отново ще дойда).
Тогава жената ме спря
с прекрасно-страшните си очи
и ми прошепна:
(кълна се, гласът й беше съвсем човешки,
почти като твоя, почти…)
ТЯ Е ПРЕКРАСНА!
(Така ми каза за теб).
ТЯ Е ПРЕКРАСНА, НАЛИ?
И ТЕ ОБИЧА ПО-СИЛНО ОТ МЕН.
Въздъхна по женски тъжовно,
отстъпи леко назад към вратата
и я затвори след себе си в небето.
И тежестта изчезна от моята гръд.
Върху сърцето ми спеше
леката птица
на твойта ръка.
Този път
Ти ме беше спасила…
© Иля Велчев
AFISH.BG
