“Умът на човека е единственото му средство за оцеляване. Животът му е даден, но оцеляването — не. Тялото му е дадено, но прехраната — не. Мозъкът му е даден, но съдържанието му — не. За да остане жив, човек трябва да действа, а преди да действа, трябва да знае същността и целта на действията си. Той не може да се сдобие с храна без знания за нея и за начина на получаването й. Той не може да изкопае яма — или да построи циклотрона — без познание за целта си и за средствата, с които да я постигне. За да остане жив, той е длъжен да мисли.
Но да се мисли, е въпрос на избор. Ключът към разбирането на онова, което така безотговорно наричате „човешка природа“, публичната тайна, с която живеете, но се боите да я назовете, е фактът, че човекът е същество с волево съзнание. Разумът не работи автоматично; мисленето не е механичен процес; логическите връзки не се правят инстинктивно. Функционирането на стомаха, белите дробове и сърцето ви е автоматично, но функциите на мозъка не са. Във всеки миг и при всяка ситуация от живота си вие сте свободни или да мислите, или да си спестите тези усилия. Но не сте свободни да избягате от природата си поради факта, че разумът е вашето средство за оцеляване — така че за вас, тъй като сте човешки същества, въпросът „Да бъдеш или не?“ означава всъщност „Да мислиш или не?“
Превод от английски: Петьо Ангелов
AFISH.BG
