След дългите години, през които се бе посветила на актьорската игра и пеенето, на писането на стихове, романи, пиеси и сценарии за тв сериали и риалити програми, Ваня Щерева направи рязък завой в кариерата си. Осъзна, че може да изразява себе си и по друг начин – като създава красиви предмети. Така стигна до идеята за фестивал на ръчно изработени неща и увлече приложници, занимаващи се с бижута, дрехи, декорации и т.н.
„Хенд мейд фест” ще бъде открит за пореден път утре в НДК. За различното и старото, за участниците, вдъхновението и сръчността, както и за новото й предизвикателство разбираме от интервюто, което Ваня Щерева даде специално за „Афиш бг”:
– Ваня, в петък, 9 септември, отново ще откриете „Хенд мейд фест” в НДК – този път с код „Есен”. С какво ще е различен от предишните си издания?
– Във всяко издание на фестивала присъства по нещо ново. Темата го подсказва. Нов сезон, нови колекции на дизайнерите на дрехи и бижута. Този път и повечето участници са нови – имаме 200 щанда, разположени на три етажа от НДК. Всеки път, поради големия интерес от авторите на ръчно правени неща, извън селекцията остават около стотина от тях. И не поради липса на качество, а защото сме в повече и тези, с които стартирахме този фестивал преди две години, участват всеки път и не остават места. Сега голяма част от тях са все още в почивка и така се отвори място за нови автори. Което много ме радва, защото публиката винаги иска нещо ново.
– Какви „сръчности” преобладават?
– Винаги бижутата преобладават, опитвам се да променя това с различни селекции всеки път, но няма шанс. Хубавото е, че дрехите се увеличават – имаме чудесни дизайнери. Този път сме организирали секция с детски стоки на партера, за да е лесно за майките с количките. Има интересни автори в категория домашен декор, текстил, керамика…
Бижутата преобладават и на фестивала с код “Есен”
– Повече ли са изобретателните и находчивите автори, или по-скоро ще имаме „дежа вю”?
– Не мога да определя процентно какво е съотношението, но моята задача като организатор е да каня автори с въображение и собствен стил. Разбира се, има и такива, които стъпват в сигурните пътеки на познатото, но фестивалът е полезен и за тях, защото се учат от останалите. Много автори израснаха пред очите ми за тези две години. Включително и аз – наблюдавам всеки път по-добрите от мен и на всяко следващо издание показвам нови, по-интересни и по-добре изработени неща.
Гердан, изработен от Ваня Щерева
– Според вас променя ли се нагласата към фестивала и очаквате ли повече посетители?
– Най-много посетители има на любовното и коледното издание – защото са свързани с празници и се търсят подаръци. Лятното и есенното са за ценители. Публиката ни е чудесна – не знам как става това, но всеки път тези хора ни зареждат с любов. Може би защото ние влагаме любов в работата си и си я предаваме едни на други.
– Ако съдя по полемиките в социалната мрежа, със сигурност има сърдити заради невъзможността да покажат уменията си – как избирате кого да поканите, от какви критерии се водите?
– Когато започнахме този фестивал, по време на организацията на първите няколко издания, имаше много сърдити. Получавала съм гневни писма, подписани от 50 автора. Но с времето спряха. Имаше един случай, една дама участва и за следващото се отказа – каза, че като видяла колко високо ниво са другите, решила да се усъвършенства, да разработи по-добре продуктите си и когато е готова, да се яви отново. Впечатли ме. Но това беше единствен случай. В останалите имаше често грешна самооценка и отказ да се огледат наоколо.
Визитка на още един от участниците във фестивала
Как избираме – познаваме голяма част от авторите, те са доказани, талантливи, работят само това. Новите – пускат заявки в страницата на фестивала във фейсбук, разглеждаме страниците им, те са ни единственият ориентир. Предимство е добре поддържаната страница, снимките с внимание към детайла и поне един идеен продукт. Начинът, по който поддържаш своята творческа страница, говори много за качествата на продуктите, които създаваш. По време на фестивалите минавам и разглеждам – много е важна презентацията – как е подреден щандът. Понякога стават грешки – разминавания от видяното на снимки и на живо. И за следващото издание ги поправяме тези грешки.
– Всъщност сръчен ли е българинът?
– Не може да се обобщи. Има и сръчни, и несръчни. Но за мен въображението е по-важно от сръчността. Идеи ако имаш, дори в началото да не се получава откъм изработка, с опит и упоритост това може да се поправи.
– Връща ли се онази стара любов към нещата от типа „ших си я сама”?
– Ами тя не си е тръгвала, според мен…
– Ако ви дам голямо кожено копче, цветни връзки за обувки и зебло, какво ще ми направите със собствените си ръце?
– Абсолютно нищо – ще изхвърля всичките материали. Но това е защото аз съм „повредена” и отдавна не харесвам да се прави „от нищо нещо”. И не го практикувам. Тези, които са разбрали, че трябва да инвестират в качествени и интересни материали, постигат успехи. Другите, които ще изрежат сърце от зеблото, ще зашият копчето по средата и ще вържат връзката на фльонга около копчето, все още са в час по трудово обучение и няма да излязат оттам, докато не разберат, че освен усилия, е необходимо да се влагат и средства.
Така изглежда ателието на Ваня Щерева, декорирано от самата нея
– А с какво ще ни зарадва след фестивала Ваня Щерева? Нова книга, нов сценарий…
– Не. Почивам си от писане. Доста книги написах, участвах в сценарен екип, беше хубаво, много хубаво, особено, когато работиш за най-успешния български сериал… Но в момента имам нужда единствено да създавам красота. Заедно с дизайнера на бижута Биби Копоева от няколко месеца организираме общо работно и изложбено пространство в центъра на София – пред откриване сме.
Едно от “сладките” бижута на дизайнерката Биби Копоева
Направили сме едно вълшебно място срещу Сатиричния театър, от което всеки, който е дошъл, не иска да си тръгва. Кръстили сме го “Pink Wink” („Розово намигване”). Така че мислите ми са само в тази посока, разработвам и зимна колекция дрехи, щастлива съм с това, което правя, а за книги… някой ден, ако е писано, може пак. Хубаво е да се пише само тогава, когато имаш какво да кажеш. В момента на мен не ми се казва, показват ми се красоти.
Виолета Цветкова, AFISH.BG
