Един от любимците на Адолф Хитлер и недолюбван в Израел заради своя антисемизъм, немският композитор и до днес буди много обществени полемики. Вилхем Рихард Вагнер, който писал оперите си облечен в исторически костюми, се превръща в един от най-влиятелните и противоречиви композитори в света.
Роден е на 22 май 1813 г. в Лайпциг, Германия. Първата си опера, “Феите”, завършва през 1834 г. “Пръстенът на Нибелунгите” е едно от най-известните му произведения. Състои се от четири отделни опери, които са свързани помежду си с лайтмотиви или повтарящи се музикални теми, които посочват сюжетни елементи.
Освен всичко друго, Вагнер е и есеист. Бил е много амбициозен още от ранна детска възраст. Както младо момче е бил толкова уверен в себе си, че повечето хора го мислели за надут. Първата си драма е написал, когато бил на 11 години. Остава отдаден на писането до края на живота си. Написал е множество книги, поеми и голям брой статии, водил е обширна кореспонденция.
Когато умира, Верди възкликва: „Колко тъжно! Това име остави дълбока следа в историята на изкуството”. Смъртта застига композитора когато е 69-годишен, на 13 февруари 1883 г.
Мащабите на влияние на личността, идеите и музиката на Рихард Вагнер, обхванали различни области на изкуството и социално-политическия живот през 20 век, трудно могат да бъдат сравнявани с тези на други композитори от неговото съвремие. Цели поколения го издигат в култ и се стремят да му подражават. Хармоничният и мелодичният му език поставят началото на нови пътища за развитие на музикалното изкуство през следващото столетие и намират своето продължение у Рихард Щраус, Едуард Елгар и редица други композитори. Шарл Бодлер е възторжен негов почитател. Пол Верлен и Стефан Маларме многократно демонстрират привързаността си към Вагнеровите идеи. Творчеството на Томас Ман несъмнено е повлияно също от него, както, според някои изследователи – и картините на Густав Климт, Ван Гог, Пол Гоген.
AFISH.BG
