Рожденото му име, записано в кръщелното свидетелство, е Андре Робер Рембур, но в цял свят е известен като Бурвил. Просто когато е бил на три годинки, семейството му се премества от Прето-Викмар в нормандския град Бурвил и по-късно Андре решава да приеме това название за свой артистичен псевдоним. Напуска училище на 15 години и започва да работи като пекар, но свири в местния оркестър и овладява мандолината, корнета, устната хармоника.
С Луи дьо Фюнес
През 1937 г. отива войник, но не се отказва от музиката, взимат го в полковия оркестър, участва в песенни конкурси. Свсем естествено остава в Париж след като приключва военната служба и търси своето място в изкуството чрез естрадата и вариететните участия, но Втората световна война прекъсва артистичния му възход. Бурвил е призован на фронта, откъдето попада в плен. Бяга и е принуден да живее нелегално в окупирания Париж.
С Бриджит Бардо
В тези тежки години той се присъединява към една трупа като акордеонист-акомпанятор, обикаля страната, изнасят концерти пред населението и нерядко пред войниците. Паралелно с това обаче, актьорът създава свой собствен репертоар и в края на 1941 г. сключва първия си самостоятелен договор. В края на войната той вече е звезда в мюзикхола.
С Жан Габен
В началото Бурвил се опитва да подражава на своя кумир Фернандел, но скоро намира свой собствен типаж и надява маската на селяк, когото всеки може да вземе на подбив. Точно с нея той влиза на големия екран с „Фермата на обесения” през 1945 г. После я пренася в ролята на Планше в „Тримата мускетари” и тя става негова запазена марка. Във филмите си играе в брилянтни дуети с Мишел Морган, Жан Маре, Жан Габен. Но най-искрометни са филмите му в партньорство с Луи дьо Фюнес. Двамата винаги играят противоположни по характер персонажи – Луи е бликащ от енергия и реагиращ бурно на всичко, а глуповатият Бурвил остава невъзмутим във всяка ситуация. Точно на този великолепен контраст между героите се дължи успехът на „Глупакът” и „Голямата разходка”.
С Фернандел
Бурвил на екрана не е само смешен, но и трогателен, по своему голям в изразяването на присъщата му насмешливост с тънката усмивка на философ. Той е единственият от великите фенски комици, който не се побоява да се изяви и като драматичен актьор във филмите „Клетниците”, „Фортуна”, в последната лента, която снима през 1970, преди смъртта си, „Червеният кръг”.
Бурвил си отива след няколко години мъчителна борба с коварно мозъчно заболяване, в разцвета на творческите си сили, без да може да осъществи своите замисли и да разгърне напълно потенциала си. Но и това, което оставя в историята на световното кино и в сърцата на зрителите, съвсем не е малко, напротив. Остава един от най-великите комици на френската школа с признание за вечни времена. За славата е достатъчно и едно име – Бурвил. Останалото е овации.
AFISH.BG