– Какво става, братко? Кажи сега, как върви подземният живот на картофите?
Кръстосал е крака на стола, полулегнал, около него се вият кълба цигарен дим, едното око е полузатворено, другото ме фиксира със смесица от смях, любопитство и загриженост.
– Знаеш как върви, изкопават ни и ни правят на чипс, баща ми – отговарях стандартно аз.
Отлично знаех, че въпросът му е свързан с личния ми живот, а не със ситуацията в Ирак, например. Въпреки това обаче само 5 минути по-късно ние вече не обсъждахме безконечната ми серия от драматични любови и раздели, а всичките актуални скандали и познатите забъркани в тях.
Той седеше отпуснат, пушейки цигара след цигара, втренчен в пердето, като че ли то му обясняваше, защо Волен не е психо, а обича да се прави на такъв.
Тогава ми се струваше странен и апатичен, днес, аз представлявам същата неясна картинка. И аз започнах да преслушвам хората, втренчен в пердето, чакайки всеки момент то да се превърне в призрачето Том и да ме отнесе на мястото на дискутираното събитие.
– Баща ми, много пушиш, казвах аз, докато гасях 78-та си цигара.
Тази ми реплика бе просто разделител обозначаваш, че е време да сменим темата.
– Как е майка ти, питаше той.
– Добре е, отговарях кратко аз.
После мълчахме и пак пушихме.
По-късно заговаряхме за онези неща, които никога нямаше да направим, но които все пак все още ни опазваха хора, а не ни превръщаха в бездушни фигури.
– Ще направя нов голям ремонт в къщата на дядо ти Никола в Дебнево…..Абе, братко, ти бил ли си в Исландия? Било забележително. Какво ще правиш другия месец, да отидем, а? Ще видим вулкани…
Ние вулкани виждахме и в София, но онези в Исландия, като че звучаха по-различно.
Баща ми често изглеждаше, като пълно модно недоразумение в облеклото. Ризата му стърчеше полуизвадена на гърба, с дънки, маратонки и сако Дзеня, което си бе купил преди 15 години от Милано, но не сменяше с ново, щото според него така не се изграждала здрава връзка между човека и дрехите.
– Ти как мислиш, аз прокълнат ли съм в личния си живот?
– Не, баща ми. Не се обиждай, но предвид напечената международна ситуация, едва ли на Дявола му е останало време да се занимава с теб и купищата ти бракове.
– Мдаа, може би си прав, съгласяваше се той докато палеше нова цигара.
Петев – старши така и до края не разбра, че не само не бе прокълнат, а благословен с десетките хора, които го обичаха безпрекословно.
Отиде си рано сутринта на днешната дата, обичан, различен и свободен.
Отиди си, но не съвсем.
Дори и в момента пуша цигара с него.
Васил Петев
AFISH.BG
