ПЪЛНОЛУНИЕ
По стените бели скачат
сенки на дървета –
или сенки на ездачи
под луната светла?
А небето – голо, голо,
звънко и тревожно…
В нощ такава, без да молиш,
става невъзможното.
Пътища съвсем безлюдни
светят калайдисани…
Някой някъде е буден
и за тебе мисли.
© Станка Пенчева
AFISH.BG
