• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„В мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам…”

afish by afish
4 December 2017
in Поезия
0
„В мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам…”
0
SHARES
8
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Роден на 3.12.1800 г., приживе публикува една книга – „Стихотворения” (1847). Автор на „Сонетен венец”, посветен на голямата му любов Юлия Примиц, който се счита за връх в творчеството му. Събира словенски народни песни.

Животът му е трагичен – несподелена любов, смърт на приятели, извънбрачна връзка с непълнолетна и последвалото обществено осъждане. Като поет не е признат приживе. През последните си години все по-често се сблъсква с отчаяние, проблеми с алкохола. Умира от цироза на черния дроб. Погребан в Кран. Архивът му е унищожен веднага след смъртта му, тъй като произведенията му са смятани за неприлични, а първият посмъртен сборник на стиховете му излиза през 1866 г.

Днес се смята за най-големия словенски поет.

AFISH.BG ви предлага две стихотворения на Франце Прешерн, които в днешното ни време никой не би сметнал за неприлични, напротив:

 

ГАЗЕЛА

Грее тя като Зорница – колко много я обичам! –
в мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам.

Знае тъмнината нощна, чула моите въздишки,
знае изгревът – жълтица на деня, че я обичам.

Знае всяко утро, пладне, знае слизащата вечер,
знае будната зеница сред нощта, че я обичам.

Знае тишината, знаят и стените в мойта стая,
знае всяка хубавица в този град, че я обичам.

Знае цветето крайпътно, откъдето тя минава,
знае литналата птица над леса, че я обичам.

Знае прагът на дома й, знае тихата пътечка,
всеки камък и тревица знаят там, че я обичам.

Знае всеки, който вижда, знае всеки, който чува –
само мойта гълъбица не узна, че я обичам.

 

ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…

Очите си аз питам всеки ден
да те обичам ли; мълча смутен.

С усмивка ме поглеждаш отдалече,
а щом те доближа, страниш от мен.

Но ако в теб по-дълго се загледам,
извръщаш лик като божур червен;

но друга щом погледна дяволито,
пронизваш ме със поглед разгневен.

не знам дали ме любиш, или мразиш,
но аз, беднякът, тръпна раздвоен.

© Превод от словенски: Иван Коларов

AFISH.BG

Tags: стихотворенияфранце прешерн
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (875)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist