Роден на 3.12.1800 г., приживе публикува една книга – „Стихотворения” (1847). Автор на „Сонетен венец”, посветен на голямата му любов Юлия Примиц, който се счита за връх в творчеството му. Събира словенски народни песни.
Животът му е трагичен – несподелена любов, смърт на приятели, извънбрачна връзка с непълнолетна и последвалото обществено осъждане. Като поет не е признат приживе. През последните си години все по-често се сблъсква с отчаяние, проблеми с алкохола. Умира от цироза на черния дроб. Погребан в Кран. Архивът му е унищожен веднага след смъртта му, тъй като произведенията му са смятани за неприлични, а първият посмъртен сборник на стиховете му излиза през 1866 г.
Днес се смята за най-големия словенски поет.
AFISH.BG ви предлага две стихотворения на Франце Прешерн, които в днешното ни време никой не би сметнал за неприлични, напротив:
ГАЗЕЛА
Грее тя като Зорница – колко много я обичам! –
в мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам.
Знае тъмнината нощна, чула моите въздишки,
знае изгревът – жълтица на деня, че я обичам.
Знае всяко утро, пладне, знае слизащата вечер,
знае будната зеница сред нощта, че я обичам.
Знае тишината, знаят и стените в мойта стая,
знае всяка хубавица в този град, че я обичам.
Знае цветето крайпътно, откъдето тя минава,
знае литналата птица над леса, че я обичам.
Знае прагът на дома й, знае тихата пътечка,
всеки камък и тревица знаят там, че я обичам.
Знае всеки, който вижда, знае всеки, който чува –
само мойта гълъбица не узна, че я обичам.
ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…
Очите си аз питам всеки ден
да те обичам ли; мълча смутен.
С усмивка ме поглеждаш отдалече,
а щом те доближа, страниш от мен.
Но ако в теб по-дълго се загледам,
извръщаш лик като божур червен;
но друга щом погледна дяволито,
пронизваш ме със поглед разгневен.
не знам дали ме любиш, или мразиш,
но аз, беднякът, тръпна раздвоен.
© Превод от словенски: Иван Коларов
AFISH.BG
