• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„В мен споменът за теб като потир изгрява…”

afish by afish
9 April 2018
in Поезия
0
„В мен споменът за теб като потир изгрява…”
0
SHARES
13
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Spleen*

Когато натежи като капак небето

върху духа, съзнал печал и нищета,

и хоризонта цял обгърне, при което

ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

когато този свят прилича на килия

и като прилеп чер надеждата, едва

размахала криле, се блъска и боли я,

в разкапания свод ударила глава;

когато дъжд струи и бързите му дири

с решетка на затвор огромен бих сравнил

и мълчалива сган от паяци-вампири

изплита мрежи в кът на мозъка унил,

камбани с бесен звук отекват в надпревара

и небосвода цял от ужас е обзет,

като че духове подир прокоба стара

витаят по света с ридания безчет.

И катафалки, без мелодия привична,

без барабанен гръм, се влачат бавно в мен;

Надеждата е в плач и мъка деспотична

развява черен флаг над моя лоб смразен.

*  Spleen (англ.) — меланхолия, скука

© Превод от френски: Пенчо Симов

Вечерна хармония

Настава онзи миг, когато вятър свеж

като кадилници цветята полюлява

и в здрача мириси и звуци разпилява —

меланхоличен валс и вял световъртеж.

Като кадилници цветята полюлява

цигулка стенеща — като сърце! — с копнеж,

меланхоличен валс и вял световъртеж!

Печално свят олтар, небето потъмнява.

Цигулка, стенеща — като сърце! — с копнеж,

сърце, побягнало от черната забрава!

Печално свят олтар, небето потъмнява,

издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ.

Сърце, побягнало от черната забрава,

сред миналото лъч се мъчиш да съзреш!

Издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ…

В мен споменът за теб като потир изгрява.

Смъртта на любовниците

Ще паднем изтощени в уханните легла,

два гроба — чакат ни дълбоките дивани,

и по стелажите цъфтят цветята странни,

към небеса по-дивни протегнали стъбла.

Пропити с мирис, сякаш с най-чистата смола,

сърцата ще пламтят, две факли на страстта ни,

и светлините им, до днес необуздани,

ще се двоят в очите — като в огледала.

В една мистична вечер със син и розов здрач

ще мине между нас сияние незнайно —

едно последно „сбогом“ като протяжен плач;

И после предан ангел, на прага тихо спрял,

ще влезе радостен — да съживи потайно

огледалата мътни и пламъка умрял.

© Превод от френски: Кирил Кадийски

AFISH.BG

Tags: шарл бодлер
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist