Откъс на деня:
„Бившата съпруга“ от Ерве Базен
До гуша й беше дошло да чака за слава на любимия пред жълтеникавата бира, увенчана с останки от пяна. Наистин безобразно положение – да си „другата”! Ако някое момче пропусне среща, ако има нахалството да си тръгне затова, че момичето е закъсняло с десет минути, спукана му е работата. В любовта мъжът няма успех, ако не е точен, търпелив, ако не е готов да си губи времето. Букетът е много лесно извинение; бижуто осведомява за съдържанието на портфейла, но не непременно и за пламъка под него. Дори момиче, за което подаръците са си в реда на нещата, знае, че времето е най-ценното, което може да му се предложи, а затова и най-убедителното…
И все пак този принцип подлежи на преразглеждане и напълно се преобръща, ако момичето попадне на женен мъж и което е по-лошо – на баща на семейство. Защото в такъв случай става тъкмо обратното. Какво е всъщност съпругата, ако не нещо като наемателка, която срещу заплащане в натура разполага с времето на съпруга си? Времето, посвещавано на други сърдечни трепети, винаги зависи от тиктакането на часовника. Не е просто да намираш мигове, да ги правиш прелестни, да се примиряваш с дълги отсъствия и кратки присъствия, винаги да си в безоблачно настроение, устата ти да е затворена за грижите и готова за целувки и да прощават пазителите на нравствеността, които не знаят какво значи да живееш изцяло за мъж, когото трябва да делиш, но това си е почти подвиг. След Лия Яков е чакал седем години, преди да вземе Рахил, както ни уверява Старият завет. А това може да се чете и наопаки: Рахил е чакала седем години, преди да вземе Яков. И дали, ако става въпрос за чакане и търпение, Алин бе дала на Луи една десета от онова, което му даваше Одил? В кафенета, в хотели, в магазини, в музеи, в метрото, на улицата тя бе прекарала три от тези пет години да си гледа часовника: три години чакане, чакане на този мъж, който от страх да не бъде заловен на местопрестъплението, рядко оставаше нощем при нея и дори сега трябваше романтично да се крие, да си получава писмата у майка си. Онова, което ставаше сега в отсрещната сграда, се беше твърде много забавило. Одил вече не можеше да понася да бъде „задната улица”, нито пък Луи – да бъде двуженец.
© Превод от френски: Ерма Гечева
AFISH.BG