Роден е във Вашингтон под името Едуард Кенеди Елингтън, но като малък получава прякора Дюк (херцог), с който впоследствие става известен в цял свят. Кариерата му се простира в продължение на над 50 години, като от 1923 г. до смъртта си води собствен оркестър.
Въпреки че е считан за една от най-основните фигури в историята на джаза, самият Елингтън приема израза “извън всякаква категория” като “освобождаващ принцип”, и за него музиката му спада към общата категория “Американска музика”, а не някакъв музикален жанр като “джаз” например.
Роден е във Вашингтон и се установява в Ню Йорк от средата на 20-те. Получава национална известност чрез участията на оркестъра му в Котън Клъб. През 30-те те отиват на турнета в Европа.
Някои от музикантите, които членуват в оркестъра на Елингтън, като саксофониста Джони Ходжис например, са все още, по заслуги, считани за едни от най-добрите изпълнители в джаза, но Елингтън е личността, която ги споява в една от най-известните джаз оркестрови единици. Някои от членовете на оркестъра му остават с него дълги десетилетия.
Майстор в писането на миниатюри за триминутния 78-оборотов звукозаписен формат, Елингтън често композира специфично за стила и уменията на собствените си музиканти, като например „Jeep’s Blues” за Ходжис и „Concerto for Cootie” за тромпетиста Кути Уилямс, което по-късно става „Do Nothing Till You Hear from Me” с текст на Боб Ръсел.
Поради изобретателната си употреба на оркестъра, или биг бенд, както и благодарение на ораторското му майсторство и харизма, той е като цяло считан за един от хората, въздигнали схващането за джаза до форма на изкуството, наравно с други традиционни музикални жанрове. Репутацията му се увеличава след смъртта му и той е награден със специална награда Пулицър през 1999 г.
За него Гюнтер Шулър пише:
“Елингтън композира неспирно до последните дни от живота си. Музиката наистина бе неговата любима; тя беше целият му живот и неговото посвещение на нея беше несравнимо и неизменно. В джаза той беше гигант сред гигантите. А в музиката на 20-тото столетие, той чака деня, в който ще бъде признат като един от половин дузина велики майстори на нашето време.”
AFISH.BG
