ЦАР ИВАЙЛО
Къде си да – пием заедно?…
Къде си да пеем весело?…
Спечелихме Търнов, Ивайло!
Изгубихме тебе,
Ивайло…
В двореца ти е харесало.
Остави си кончето, сабята.
Отиде по риза,
без ризница.
От днес ще те пази стражата.
От днес ще те пази
царицата.
Ех, мътна Янтра разделя ни!
Ти цар си, а ние – селяни.
Високото те е замаяло,
загубихме те, Ивайло…
Свинарю, владетел на Царевец!
Царувай!…
Но ний си отиваме.
Стрелите си в огън изгаряме
и късаме диво
тетивите.
Затуй ли през кърви тръгнахме
и кървави тук доведе ни –
пак царски ниви
да жънем,
болярски стада
да гледаме…
Отиваме. Чака ни ралото.
Но ти вече нямай ни вяра!…
Така ни научи, Ивайло –
до смърт да мразим
царя.
© Георги Константинов, „Вечен ден”
AFISH.BG
