*
Разказът на М. Булгаков е много талантлив и се запомня във всичките си детайли веднага Но много съжалих, че Вие въпреки това не сте се решили да напечатате «Бялата гвардия», особено след откъса, който прочетох от нея в «Русия». В печата виждаш нещата по-ясно, отколкото в ръкопис…
И при втори прочит тя ми се стори много голяма и оригинална; като дебют на начинаещ писател може да се сравнява само с дебютите на Достоевски и Толстой.
25.03.1925, до Н. С. Ангарски
С жена си Мария Волошина
*
Какво щастие – възможността да живееш извън града, където сега е толкова тесен и зъл животът.
Резултатите от 30-годишната ми дейност: в продажба няма нито една моя книга, по-голямата половина от написаното от мен е под забрана, по различни причини, но на мен по еднакъв начин ми затваряха устата и преди, и след революцията, а преди войната имаше бойкот на книжарниците срещу моите книги…..
9. 04.1925, до С. З. Фьодорченко
*
За моята поезия всъщност за всичките 30 години нямаше нито една критическа статия, нито един благоприятен отзив. Всички тези 30 години аз бях извън литературата.
10.04.1925, до Р. М. Голдовска
Отляво на дясно: Лидия и Николай Бердяевы, Аделаида и Евгения Херцик, Макс Волошин, Л. Жуковская
*
Обобщавайки резултатите от моята «30-годишна литературна дейност», с гордост констатирам, че: за 30 години не са ме похвалили нито в един вестник, нито в едно списание, че винаги съм бил забранен от цензурата на всички режими (до интелигентската включително и до бойкот на книжарници), че са ме ругали представителите на всички направления, че в продажба няма нито една моя книга, и въпреки това все пак ме знаят и преписват. (А 30-годишна е защото през 1895 г. беше напечатано едно мое гимназиално стихотворение в Теодосия).
11.04.1925, до Я. А. Глотов
*
Много Ви моля да донесете всичко написано от Вас (напечатано и ненапечатано).
28.05.1925, до М. Булгаков
*
Към лъжливата скромност и преувеличената имам същата антипатия, както и към честолюбието.
20.07.1925, до Е. Ф. Голербах
*
При всички правителства аз оставам под цензурна забрана.
12.02.1925, до Я. А. Глотов
*
Вестта за гибелта на Есенин, която едва днес стигна до Коктебел, дълбоко ме потресе…
3.01.1926, до С. А. Толстой
*
Мили Боря, не забравяй, че Коктебел те чака винаги.
6.01.1926, до Андрей Бели
*
Тя (книгата на Анкетил «Le Satan conduit le bal» – бел. ред.) наля много масло в огъня на моята неприязън към следвоенна и въобще политическа Европа. Разбира се, в нито една книга не съм намирал толкова концентриран материал за Европейското варварство.
4.02.1926, до Е. Л. Лан
*
Покойниците в гробовете узряват постепенно за паметници. (по повод смъртта на Есенин. бел. ред.)
9.02.1926, до А. Г. Габричевски
*
Във всеки човек са затворени най-разнообразни възможности: лоши и добри. Само от нас самите зависи кои свои страни ще ни покаже човек. Трябва да правим така, че хората да бъдат по-добри, отколкото са в живота. Хората са безкрайно пластични и необикновено лесно се преобразяват. Именно в случаите, когато се срещаме с проявите на зло, егоизъм, подлост, жестокост, с престъпление, вместо да хвърляме сили за негодувание, трябва да ги съсредоточим в молитва за виновния (Молитвата е заряд на волята, който незабавно се предава на онзи, за когото се молим).
12.02.1926, до А. П. Назаров
*
Балмонт познавам много отблизо и много го обичам.
18.03.1926, до Олга Толстой
*
Дяволът краде времето от човека. «Няма време» е дяволска перифраза, иронично изопачаване на «време повече няма да има».
8.01.1927, до С. Н. Дурилин
*
Обичам конкретния човек, а не разказите за него; живия разговор, а не преписката.
25.10.1927 г., до Е. Я. Архипов
Волошин с майка си Елена Отобалтовна Волошина
*
Но има чудеса! Балмонт като млад се хвърли от прозореца на III етаж на паважа. Счупи си черепа, ръката, краката. Половин година нищо не зарастваше и той лежеше в болницата. А след като оздравя, стана истински поет. Преди това стиховете му бяха съвсем средни…
3.11.1927, до Л. Т. Белугина
*
Съдбата често се отнася много жестоко към поетите и обича да ги поставя в безизходни положения, на самия край на гибелта, сякаш изпитвайки и насилвайки тяхната воля и вяра. (На тях всъщност и се основава творчеството.) Молитвата (съсредоточието на волеви заряд) е огромна сила, която малцина осъзнават и никой не знае границите й.
14.11.1927, до Е. Буржинска
*
Покойният В. Брюсов, който прекара тук последните съзнателни дни от своя живот, казваше: «По-рано в Русия беше Ясна Поляна, а сега е Коктебел, с тази разлика, че в Ясна Поляна отиваха да се изповядат, а в Коктебел отиват да се учат на творчество и да работят».
6.11.1930, до ПВССП
*
Кони също беше «моралист», но моралист дълбок и виждащ моралните последици на постъпките по-дълбоко и широко, отколкото обикновено. Такива моралисти и такъв морал аз обичам и ценя дълбоко.
9.12.1930, до К. М. Добраницки
*
Чудото не е нарушаване на законите на причинността, а момент на осъзнаването на това, че светът всъщност се управлява не от тях, а от прекрасните закони на моралната целесъобразност. В миговете, когато осъзнаваш това, тогава и преживяваш истинското, възвисяващо чудо.
27.02.1931, до С. А. Толстой
© Подбор и превод: „Литературен свят”
AFISH.BG
