Да, това бе трудно време да живееш на света. Всичките тези златни обещания, които ни бяха давани, тези светли надежди, които бяхме лелеяли! Толкова кръв на младежите, която е била пролята, триста хиляди души убити и ранени във Франция, а сега съюзническите държавници, мрачни, жестоки старци, седнали на кръглата маса, връщаха света там, където е бил! Увековечаваха всички стари омрази, всички стари несправедливости с хиляди нови, които да тормозят бъдещето! Откъсваха германци от тяхната собствена земя и ги даваха на Франция, даваха австрийци на Италия, руси на Полша и тъй нататък — дълъг списък от гафове; обричаха милиони хора да живеят под правителства, от които те се страхуваха и които ненавиждаха, и с това водеха до неизбежността те да се вдигнат и да хвърлят Европа в нови вълнения!
Хората не можеха да разберат всичко това наведнъж: те го осъзнаваха малко по малко, както се разчуваха подробностите по мирните преговори. Всяка страна в света водеше своя пропаганда и мислеше само за своите егоистични интереси; президентът Уилсън беше в центъра на тази бъркотия, дърпан и теглен ту на една, ту на друга страна, съвършено безсилен да направи нещо за добрите цели, които беше прокламирал. Когато тази картинка стигна в Америка, из цялата страна се пръсна такава вълна от отвращение, каквато не е била позната никога преди.
Тогава сам президентът се върна от Европа, за да заяви, че е постигнал пълна победа. В името на „самоопределението на народите“ той даваше германската Рейнска област на Франция, германска Африка на Англия, германски Тирол на Италия, китайска област на Япония, а на Съединените щати мандат над Армения! Освен това беше сключил вечен съюз с Франция и Англия, с който Америка се обвързваше да поддържа този вид самоопределение завинаги! Когато тази програма беше напълно осъществена, тонът на весел цинизъм стана нещо редно сред младите интелектуалци на Америка: модни млади матрони започнаха да мамят съпрузите си в името на целомъдрието, а студенти започнаха да носят в задните си джобове плоски шишета с алкохолни питиета от чувство на вярност към забраната на алкохола.
© Превод от английски: Иван Белчев
© Ъптон Синклер, „Петрол”, 1969
AFISH.BG
