“- Виждаш ли колко скъпо си плаща човек за лъжата – говореше тя, – и аз не желая повече да лъжа. Бих останала при тебе още сега, но не искам да го направя по този начин. Не искам в паметта му да остане завинаги, че съм избягала от него посред нощ. Той не ми е причинявал никога никакво зло… Извикаха го внезапно, в завода им избухнал пожар. Но скоро ще се върне. Утре сутринта ще му обясня всичко, ще му кажа, че обичам друг, и ще се върна завинаги при тебе. Отговори ми, ти може би не искаш това?
– Бедна, бедна моя – казах и аз. – Няма да допусна да го направиш. С мен ще се случи нещо лошо и не искам да се погубваш заедно с мен.
– Това ли е единствената причина? – попита тя и доближи очите си до моите.
– Единствената.
Тя страшно се оживи, притисна се към мене, обгърна шията ми и каза:
– Загивам заедно с теб. Утре сутринта ще бъда тук.”
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Заглавна снимка – wallpapercave.com
AFISH.BG
