Силвестър Сталоун е роден на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк, в семейството на фризьор и астроложка. Усложнения при раждането водят до парализа на долната лява част на лицето му и трудности с артикулацията. Впоследствие този дефект се превръща в запазена марка за актьора, който не харесва първото си име и предпочита да му казват Слай.
На 23 години получава 200 долара хонорар за първата си роля в софтпорното The Party at Kitty and Stud’s (1970). След успеха на „Роки” (1976) филмът е преименуван на The Italian Stallion (Италианският жребец).
През 1971 г. Слай се явява на кастинг за малка роля в „Кръстникът” (1972), но не е одобрен. Решава да се пробва в писането и създава сценария на сравнително успешния The Lords of Flatbush (1974), в който участва и като актьор.
Големият пробив, разбира се, идва с „Роки”, който му носи две номинации за „Оскар” – за главна мъжка роля и за сценарий. Третата му номинация, също нереализирана, бе тази година за поддържащата му роля в „Крийд: Сърце на шампион“. За същия филм той обаче спечели единствения си засега „Златен глобус”. В благодарствената си реч Слай сподели:
„Искам да благодаря на моя въображаем приятел Роки Балбоа – най-добрият приятел, който съм имал”.
Другата му голяма роля –Рамбо, окончателно затвърди статута на Сталоун като световна звезда. През последните години той бе няколко пъти в България за снимките на филмите от поредицата „Непобедимите”, но напоследък дава изявление, че прекратява участието си в нея.
В свободното си време Слай рисува картини и засега не се сбъдва прогнозата на съучениците му от гимназията, че „вероятно ще завърши на електрическия стол”.
За сметка на това Сталоун казва, че обича да говори във филмите си. Но той добре се справя с изказването на своите житейски прозрения, няколко от които представяме на вашето внимание:
Мисля, че всеки си има определена формула в своя живот. Когато се отклоните от тази формула или ще се провалите нацяло, или ще спечелите нацяло.
Когато сте на върха и водите парада, всички хвърлят лилии и люлякова вода върху главата ви. Но когато тези паради са отминали и в сърцето ви има буря, твърде малко хора са готови да седнат и да изслушат как оплаквате живота си.
Не съм от страхливите, въпреки че страхът от провал е много мощен мотиватор. Както и да е, но аз имам големи очаквания за бъдещето…
Бях много пристрастèн към закупуването на съвременно изкуство, но реших да се оттърва от всичко това. Не че това не е голямо изкуство, но изведнъж настроението ми се смени и искам да се върна към майсторите от седемнайсти до деветнайсти век.
Когато бях в прогимназията, учителите ме смятаха за ученика, който най-вероятно ще свърши на електрическия стол.
Вярвам, че има вътрешна сила, която създава победители или губещи. И победителите са тези, които наистина се вслушват в истините на своето сърце.
Когато се опитах да се насоча към комедията, не се справих много добре, така че се върнах към правенето на онова, в което съм най-добър и което публиката очаква от мене – екшън филми.
Склонен съм да мисля, за екшън филмите като за действенa демонстрация на морала, в която доброто триумфира над злото.
Това, което се опитвам да направя сега в моя живот е – не само да изграждам, но да създавам неща, които са трайни, а не само да притежават временни проблясъци в тигана.
Сега съм по-фокусирам и и имам по-голямо чувство за предизвикателство, защото постоянно чувствам тежестта на времето.
AFISH.BG
