Уолт Уитман е американски поет, есеист и журналист.
„Стръкчета трева“ е неговата книга, която той пише цял живот и издава в различни варианти.
Ухаещи треви върху гръдта ми
Ухаещи треви върху гръдта ми, листа от вас аз късам,
пиша, за да бъда по-добре прочетен след това,
надгробни листи, листи от телото,
растящи върху ми подир мойта смърт,
нетленни корени, високи листи. О, зимата
не ще да ви смрази, изящни листи,
през всяка пролет ще цъфтите пак и ще се появявате,
отдето сте се спотаили; не знам дали мнозината
минаващи край вас ще ви открият, ще поемат слабия ви дъх,
но вярвам: неколцина ще го сторят;
О, тънки листи! О, цвят на мойта кръв!
Аз позволявам да разкажете по собствен начин
за това сърце, което е под вас,
не знам какво вий мислите там долу, вие щастие не сте,
понякога сте по-горчиви от това, което мога да понасям,
вие ме изгаряте и ме бодете, и все таки
за мен сте хубави, вий нежно оцветени корени,
подсещате ме за смъртта, смъртта от вас е хубава
(какво наистина е хубаво, ако ли не смъртта и любовта?)
О, мисля аз, не за живота пея тука химните на влюбените,
мисля, че го правя за смъртта.
Защото колко тихо, как тържествено израстват те,
за да възлязат в атмосферата на влюбените!
Смърт или живот — в това съм равнодушен —
душата ми отказва да предпочете
(не съм уверен, но възвишеният дух на влюбените
среща гибелта най-често със „Добре дошла!“)
Естествено, о, смърт, тез листи означават туй,
което означаваш ти. Растете по-високо, нежни
листи, да ви видя! Растете на гръдта ми!
Извирайте от скритото сърце! Не се увивайте така
във вашите червени корени, свенливи листи!
Не стойте там така посрамени, треви на мойта гръд!
Хайде, решил съм аз да съблека широката си гръд,
достатъчно съм я спотулвал и съм се задъхвал,
капризни остриета от емблеми, не сте ми нужни повече,
аз ще изкажа туй, което имам, като го оставя
то самото да се изрече, ще звуча за себе си и своите другари
и няма вече да надавам своя зов, а само техния,
аз ще създам чрез него неумиращ трепет в тези Щати,
аз ще предлагам образец на влюбените
с постоянни форми, с постоянна воля в Щатите,
чрез мене ще си кажат думите, които ще изпълнят
със възторг смъртта, така че дай ми тон, акорда си,
о, смърт, аз да постигна с него,
отдай ми се сама, защото виждам аз, че ми принадлежиш
над всичко, че сте се вплели неразделно двете —
ти и любовта — и няма да оставя да ми пречиш повече
с това, което сам наричал съм живот,
защото вече е установено, че ти си главната ми цел,
понеже ти се криеш във менящите се форми на живота,
с основание, защото те са всичките създадени за теб,
че ти зад тях минаваш да останеш реалната реалност,
че ти зад маската на веществата чакаш търпеливо,
че може би някога ще вземеш всичко
под контрола си, че може би ще разрушиш изцяло
зрелището на привидността,
че може би си ти, заради което всичко е,
но то не трае много дълго, а ти ще траеш дълго.
Една жена ме очаква
Една жена ме очаква, тя има всичко, не липсва нищо в нея,
би липсвало обаче всичко, ако ли сексът липсваше
или пък влагата на истинския мъж.
Във секса се съдържа всичко — телото и душата,
значенията, доказателствата, чистотата,
деликатностите, резултатите и повишенията, песните,
командите и здравето, и гордостта, надеждите
и добротворството, и почестите, всички страсти,
любовта и красотата, радостите на света,
и боговете, правителствата и съдиите, преследваните —
те всички се съдържат в секса
като негови съставки, като оправдание за него.
Без срам мъжът, когото аз обичам,
знае и признава сладостта на своя секс,
без срам жената, дето аз обичам,
знае и признава сладостта на своя секс.
Сега от себе си ще отстраня безстрастните жени,
аз ще отида с тази, която ме очаква, и с тез жени,
които са с гореща кръв и са достатъчни за мен,
аз виждам, че към мене се отнасят със разбиране,
че не отричат, аз виждам, че за мене са достойни
и аз ще бъда якият съпруг за тез жени.
Не са на йота те от мен по-долу,
те обгорени са в лицата от греещото слънце и от вятъра,
плътта им има древната напрегнатост и сила,
умеят те да плуват, да гребат, да яздят, да се борят,
да стрелят и да удрят, напред да се придвижват,
да отстъпват, да остават себе си и да се отбраняват,
те са последователни докрай в правата си,
те са спокойни, ясни и добре владеят себе си.
Притеглям ви към себе си, жени,
не мога да ви пусна да си идете,
бих искал да ви сторя някакво добро.
Аз съм за вас и вие сте за мене не заради самите нас,
а заради други: у вас повити спят герои и певци
и те отказваха да се пробудят до сега от допира
на който и да било освен от допира със мен.
Това съм аз, жени, вървя по своя път
аз съм затворен, кисел, едър, несговорчив,
ала ви любя, не съм ви причинявал болка
повече от нужното на вас самите,
аз имам веществото за направата на синове и дъщери
на тези Щати, притискам с бавния си едър мускул,
сам прегръщам себе си самия, за молби съм глух,
не смея да се дръпна докато не вложа туй,
което дълго съм натрупвал в себе си.
Чрез вас аз отводнявам стръмните реки у себе си,
у вас заграбвам хиляди години занапред,
върху самите вас присаждам присадите на обичаното
от Америка и мен, и капките, които дестилирам аз
върху ви, ще станат горди атлетически момчета,
нови артисти, музиканти и певци,
и бебетата, дето аз чрез вас зачевам,
ще заченат бебета като му дойде ред.
Аз ще изисквам от себе си безукорни мъже, безукорни жени,
от тях очаква се със другиго да се проникнат,
както аз и ти взаимно се проникваме сега,
аз ще очаквам плодовете и на избликващия дъжд от тях
тъй както чакам плодовете на избликналия дъжд от мен сега
и ще чакам житото на любовта от раждането,
съществуването, гибелта, безсмъртието,
които тъй любовно днес засявам.
Ти, който и да си, държащия ме за ръка
Ти, който и да си, държащия ме за ръка
Ти, който и да си, държащия ме за ръка,
без едното ще бъде всичко непотребно,
предупреждавам те, преди да ме изпробваш по-нататък:
не съм това, което предполагаш, а нещо много по-различно.
Кой може отсега да бъде мой последовател?
Кой се подписва като кандидат за моята привързаност?
Съмнителен е пътят, резултатът е несигурен и разрушителен,
ти трябва да се отречеш от всичко друго,
аз бих очаквал да съм твой единствен изключителен стандарт,
но и тогава твойто посвещение ще бъде изнурително и дълго,
а теорията на живота ти от миналото, твоето съобразяване
с живота покрай теб ще трябва сам да изоставиш,
затуй сега ме напусни, за да не се тревожиш по-нататък,
спали ръката си от мойто рамо и върви по своя път.
Да се прокраднеш в някой лес заради изпитанието,
да се облегнеш на скала в открития простор
(защото в дом йод стряха аз не се явявам,
нито пред компания, в библиотеките лежа като че глух,
неловък, нероден или пък мъртъв),
но с тебе — да речем — върху огромен хълм,
отдето забелязвам пръв дали на милия далеч не приближава
някой си, неподозиращ че го гледат, да кажем
с теб на кораб сред морето или на някой плаж,
или на спокоен някой остров — тук аз допускам
да положиш устните си върху моите с целувка на другар,
с когото дълго си живял или с целувката на младоженец,
защото аз съм младоженецът и аз — другарят.
Или пък ако искаш загърни ме в своя плащ,
където мога да усетя ударите на сърцето ти
или да легна върху твоето бедро,
носи ме дето и да идеш по вода и суша,
защото досегът със теб ми стига, той е най-доброто,
с това докосване до тебе ще заспя
безмълвно и ще бъда носен вечно.
Това прощаване те насочва към опасности,
това прощаване и мен самия — няма да го разбереш —
ще ме измами от началото, а после повече — разбира се —
и аз ще те измамя, дори когато ти си мислиш,
че ти безспорно си ме хванал, виж!
От тебе вече, както виждаш, съм избягал…
Защото не за туй, което виждаш, аз написах тази книга
и нито ти като я прочетеш това ще придобиеш,
не ме познават най-добре ония, дето ми се възхищават,
дето показно ме хвалят, и нито кандидатите за любовта ми
(освен малцина) ще бъдат победители и нито пък поемите ми
ще творят доброто само, ще принасят и вреда,
и май че по-голяма, защото е безсмислено без туй,
което ти ще отгадаваш, без да познаеш, което аз загатвам,
затуй ме остави и си върви по своя път.
Превод от английски: Владимир Свинтила
AFISH.BG
