Най-награждаваният и успешен хърватски роман „Унтерщат“ излиза на български (превод Таня Попова, изд. „Персей“), а авторката му Ивана Шоят-Кучи пристига, за да го представи лично на събития в София и Пловдив. Това е роман за свободата на избора, за любовта и омразата, които оставят диря в живота на човека.
„Унтерщат“ получава най-големите литературни награди в Хърватия: годишната държавна награда „Владимир Назор“, „Ксавер Шандор Джалски“ – за най-добър роман, „Фран Галович“ – за най-добра книга с родолюбива тематика, „Йосип и Иван Козарац“ – за книга на годината.
Ивана Шоят-Кучи е една от най-значимите хърватски писателки днес. Родена е през 1971 г. в Осиек, където учи математика и физика в Педагогическия факултет. Осем години е живяла в Белгия, където се дипломира със специалност „Френски език“. Автор е на три романа, три сборника с разкази и четири поетични книги.
Срещата на Ивана Шоят-Кучи с читатели, писатели и интелектуалци в София ще бъде на 13 юни (сряда) от 18 ч., в модерната зала на НЧ „Пенчо П. Славейков 1921“ в кв. Лозенец, бул. „Черни връх“ 35, в рамките на литературния салон „Вечери на Кръста“.
На 14 юни писателката ще бъде специален гост на фестивала „Пловдив чете“ – събитието с нея е във „Винтидж хаус“ от 19 ч.
„Унтерщат“ е едно пътуване във времето между двете световни войни, описано през погледа на последната жена в един род.
Да се озовеш във време и място, където никой не те е канил, да разбереш истини за себе си и рода си, които са крити от теб цял живот. Да преживееш този катарзис сред спомени и снимки в една къща, пълна с духове и мъртъвци, на която си единственият наследник, с последния останал жив свидетел на тази семейна сага. И да скъсаш с всичко това, сантиментално или трезво, като единствената мълчалива, недодялана, бездетна наследница на някога процъфтяваща, многолюдна и аристократична фамилия.
Така блудната дъщеря Катарина се завръща след дълги години отсъствие в родния си град Осиек и в къщата, където е отрасла. Това завръщане я кара да преоткрие себе си и близките си, да узнае дълбоко пазени тайни за семейството си.
Поради странни игри на съдбата или лошо изиграни карти се случват най-прекрасни или най-трагични неща. Жени от един род, но принадлежащи към различни поколения, се сблъскват на фона на безсмислието на войните и диктатурите, които водят само до човешки трагедии.
Заглавието си романът „Унтерщат“ носи от немското название на частта на Осиек, наречена Долни град (Unterstadt). Всъщност тази дума е избрана, защото в романа се описва животът на четири поколения жени от семействата Рихтер и Шнайдер, с немско потекло.
Повествованието започва с кризата на последната жена от фамилията, реставраторката Катарина, която изненадващо решава да се върне от Загреб в родния си град Осиек, където научава вестта за скорошната смърт на майка си, но и доста неща за собствената си идентичност. Нейното семейство традиционно е премълчавало всички нещастия и трагедии и така Катарина всъщност не знае почти нищо за родителите и баба си, тоест и за собственото си потекло и истинска същност. В търсенето на сведения за семейното си минало най-много ѝ помагат приятелката на баба ѝ Йозефина, старите фотографии, спомените и градският архив. По този начин чрез образа на блудната дъщеря Катарина постепенно се разкрива историята на фамилията, обхващаща широк период – от края на деветнайсети почти до началото на двайсет и първи век. Разказът се води през погледа на четири жени: прабаба ѝ Виктория, баба ѝ Клара, майка ѝ Мария и самата Катарина.
Жените в рода се отличават със своята женственост и се гордеят с немския си произход. Те преодоляват всички нещастия с гордо мълчание. И четирите, макар да живеят в различно време, преживяват почти едно и също: смъртта на децата си, разпадане на браковете, войни, но това не им помага да се разбират по-добре. А всъщност причината за тяхното неразбирателство се крие именно във факта, че дъщерите в тази фамилия усвояват от майките си този образец за мълчание. Стремейки се по някакъв начин да преживеят всички страхове и трагедии, които им се случват, те не говорят за тях, а ги потискат, трупат в себе си. Всъщност този недостатък и липса на комуникация е главната тема в романа. Но той ни разкрива и един свят, пълен с детайли и нюанси, главните и второстепенните герои са колоритни, сложни и многопластови личности, с ярко изразени предимства и недостатъци, силни, пластични и реалистични, а съдбите им наистина грабват интереса на читателя. Забележителен е и стилът на авторката, пропит с тънко чувство за самоирония и черен хумор.
Всичко това превръща „Унтерщат“ в забележителен роман, който оставя диря в съзнанието на читателя.
AFISH.BG
