Изречена пред името й, думата „уникална” не звучи като клише. Ани Лейбовиц наистина е неповторима – като артист фотогрф, като човек, като съдба и майсторство да вижда „невидимото” през своя обектив.
Танцуващият Майкъл Джексън през погледа на Ани Лейбовиц
Тя е родена на днешния ден – 2 октомври, през 1949 г. в Уотърбъри, щата Кънектикът, САЩ. Истинското й име е Анна-Лу Лейбовиц, но светът познава гениалната фотографка като Ани Лейбовиц – американката, която най-добре умее да показва известните от неочакван за тях и за публиката ракурс.
Предците й по майчина линия са руски емигранти, а родителите на баща й пристигат в САЩ от Румъния. Заради силния си акцент, детето трудно се справя в училище. След години, вече известен фотограф, тя си спомня, че почти нищо не е разбирала от думите на учителите. Майка й обаче е балерина и преподавател по съвременен танц, затова отрано Ани безупречно владее езика на тялото. От дете е потопена в балета, в магията на сцената и изкуството въобще.
Баща й е военен и заради служебните му ангажименти семейството често сменя местожителството си. Така Лейбовиц се сдобива с първия си фотапарат – Minolta SR-T 101, в Япония. А първите си кадри заснема във Филипините, където близките на офицера са настанени по време на войната във Виетнам.
След време нейна снимка, направена на антивоенна демонстрация в САЩ, е харесана от издателя на сп. „Rolling Stone” и така Ани Лейбовиц работи цели десет години (1973-1983) в престижното издание. През 1977-а, разбира се, се премества с целия редакторски екип в Ню Йорк, а две години по-късно прави първата си режисирана фотосесия – на актрисата Бет Мидлър, лежаща в обсипано с рози легло.
Джон Ленън и Йоко Оно пред обектива на Лейбовиц
Кумирът на Ани – Ричард Аведон, пише писмо до изданието и нарича корицата с Мидлър „най-добрата, която съм виждал през последните 30 години”. Впрочем през 2005 г. Обществото на американските издатели прави списък на най-добрите корици на списания през последните 40 години. Корицата на „Rolling Stone” с Джон Ленън е на първо място в класацията. А на второто е не по-малко известната корица на “Vanity Fair” с фотография на бременната и гола Деми Мур. Също заснета от Лейбовиц.
Сюзан Зонтаг – обект за снимка и любима в живота Ани Лейбовиц
През 1989-а Ани се запознава с писателката Сюзан Зонтаг. Двете прекарват 15 години от живота си заедно. До самия край на Зонтаг. В интерес на истината Лейбовиц има особени отношения със смъртта. Тя фотографира любимата си Зонтаг на смъртния одър; снима баща си няколко дни преди кончината му; планира да постави пред обектива си Рой Орбисън, но той умира; сключва договор за специална фотосесия с принцеса Даяна малко преди фаталната катастрофа в Париж… А една от най-известните й снимки – на прегръщащите се Йоко Оно и Джон Ленън, е направена едва пет часа преди убийството на музиканта…
Режисьорът Франсис Форд Копола и неговата дъщеря София също позират пред камерата на Лейбовиц.
„В кадър попадат едва 10% от всичко, което виждам. Работата ми се състои в това да направя така, че зрителят да види останалото”, обича да казва Лейбовиц. През 1999-а тя и Зонтаг реализират съвместен проект – прочутия фотоалбум „Жени”, в който са събрани 200 снимки на жени от различна националност, възраст, професия…
През последните години фотографката заработва по около $2 млн. годишно, работейки за престижни издания и рекламни агенции. Въпреки впечатляващите си доходи, в началото на новия век тя бе буквално пред банкрут заради дълг от $24 млн. Причината? Абсолютна неспособност да контролира собствените си финанси. Според хора, близки до нея, Лейбовиц харчи безразборно и не може да се справя с банални неща в живота. Забравя, между другото, дори да върне взет под наем автомобил. Е, не е ли уникална…
На заглавната снимка: И на 67 Ани Лейбовиц и фотоапаратът са неделимо цяло.
AFISH.BG