Изключително речовит, прозорлив и прагматичен, Уинстън Чърчил е една от най-великите личности на ХХ век в света. Мнозина го възприемат като държавник, политик и офицер от Британската армия, но той преди всичко е историк, писател и художник. Роден е на днешния ден – 30 ноември, през 1874 г. в аристократичното семейство Спенсър. Рожденото му име е Уинстън Ленърд Спенсър, но, подобно на своя баща, в публичния си живот използва фамилията Чърчил.
Чърчил с каска по вереме на сигнал за въздушно нападение през 1940 г.
Той е единственият британски министър-председател, отличен с Нобелова награда за литература. Чърчил е и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Класация на авторитетното сп. „Time” го нарежда сред най-влиятелните лидери в историята на човечеството, а през 2002 г. тв програмата „100-те най-велики британци” на ВВС го обяви за „Най-великият от всички” на базата на около един милион гласа, подадени от зрителите на медията.
Чърчил е безспорна ключова фигура през Втората световна война. Непоколебим е в позицията си срещу Германската империя, дори когато тя завладява почти цяла Европа и застрашава с окупаци Великобритания през 1940 г. Отказва да приеме компромисен мир и изиграва решаваща роля в ранния период на войната, когато Великобритания е сама в съпротивата си срещу Хитлер. Тогава речите и радиопредаванията на Чърчил са пример и вдъхновение не само за съотечествениците му.
Уинстър Чърчил с неизменната си пура – Потсдам, юли 1945 г.
През 1946-а, месеци след края на войната, Чърчил пръв говори гласно за т.нар. съветска заплаха над демократична Европа – именно тази негова реч се смята за начало на Студената война. Британецът е и сред поддържащите идеята за обединението на държавите от Стария континент. Умира на 90 години на 24 януари 1965 г. в Лондон след прекаран тежък инсулт. Погребението му се превръща в може би най-мащабната среща на държавници от цял свят.
Гробът на британския политик и писател в храма “Св. Мартин” в Блейдън
Заради мъдрото си и далновидно слово Уинстън Чърчил често бива цитиран и в наши дни от политици, държавници и популярни личности. Припомняме си избрани мисли от британския политик, историк и писател по повод 142-рата годишнина от неговото рождение:
„Най-общо казано, късите думи са най-добрите, а старите думи са най-добри от всички.”
„Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники.”
„Лично аз винаги съм готов да уча, макар че не винаги съм готов да бъда поучаван.”
„Всички велики неща са прости, а някои от тях могат да бъдат изразени с една-единствена дума: свобода, справедливост, чест, дълг, милосърдие, надежда.”
„Не е достатъчно да правим най-доброто, на което сме способни – понякога трябва да правим това, което се изисква от нас.”
„Смелостта с право се счита за първото от човешките качества, защото това е качеството, което гарантира всички останали.”
„Никой не трябва да се крие зад гърба на някого или да се опитва да избяга, когато опасността приближава. Ако направиш това, удвояваш опасността. Но ако се изправиш пред нея веднага и без да трепериш, ти намаляваш опасността наполовина.”
„Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм.”
„Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън.”
„Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат.”
„Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.”
„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират.”
„Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията. Комунизмът е като сън. Рано или късно се събуждаш и се връщаш към реалността… Всъщност демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога.”
„Поражението е едно, а позорът – съвсем друго нещо.”
„Песимистът вижда трудности във всяка възможност; жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност.”
„Умният човек не прави всички грешки сам; той дава шанс и на другите.”
„Цялата история на света се свежда до факта, че когато нациите са силни, те не винаги са справедливи, а когато пожелаят да бъдат справедливи, престават да бъдат силни.”
„Лъжата е обиколила половината свят, преди истината да има шанс да си обуе гащите.”
AFISH.BG