Уилям Бътлър Йейтс (William Butler Yeats), ирландски поет, драматург, есеист, прозаик, участник в ирландското литературно възраждане, политик, е роден на 13 юни 1865 г. в град Дъблин. Израства в семейство на юрист и художник – баща му е член на Кралската Ирландска академия, а майка му е домакиня, която го запознава отблизо с ирландския фолклор. Има брат (художникът Джек Бътлър Йейтс) и две сестри.
Началното си образование получава в Лондон, а летата прекарва в родния край на майка си – графство Слиго, Западна Ирландия, считано от него за „духовна родина”. През 1880 г. семейство Йетс се установява в Дъблин, където поетът завършва училище и постъпва в художественото училище, но не го завършва. От 1887 г. живее в Лондон. Пише поезия още като ученик. Първата му книга е „Пътешествията на Ойсин и други стихотворения” („The Wanderings of Oisin”, 1889). През същата година излиза книгата му за ирландския фолклор „Вълшебни и народни приказки”, а през 1890 г. се присъединява към херметичния Орден на Златната Зора. Eдин от създателите на т. нар. Келтска лига – обществен съюз за възраждане на литературата на базата на народните традиции. Основава първия Ирландски национален театър – „Театър на Абатството” (1899), чиито директор е в продължение на 40 години. След сборника си „Отговорност” („Responsibilities”, 1914) пише предимно изповедна и гражданска поезия. През пролетта на 1917 г. купува известната си „кула”, а през есента се жени и се сдобива със син и дъщеря. Носител на Нобелова награда за литература (1923). По-голямата част от литературното му творчество е на основата на ирландския фолклор и сюжетите от ирландската история. Автор на стихосбирките: „Вятър в тръстиките” („The Wind among the Reeds”, поема, 1889), „Роза” (1893), „Стихотворения” („Poems”, 1895), „Зеленият шлем и други стихотворения” (1910), „Стихове, написани в униние” (1913), „Дивите лебеди в Куле” („The Wild Swans at Coole”, 1919), „Кула” („The Tower”, 1928), „Вита стълба и други стихотворения” („The Winding Stair and Other Poems”, 1933) и др.; известното стихотворение „Пасха 1916″ (1916). Пише пиесите: „Графиня Кетлин” („The Countess Kathleen”, драма в стихове, 1892), „Земята на сърдечните желания” („The Land of Hearts Desire”, драма в стихове, 1894), „Дейдре” (1897), „Кетлин, дъщерята на Улиен” (1902), „Смъртта на Кухулин” (1939), пиеси с маски в традициите на японския театър „но”; комедии; сборника със статии за ирландския фолклор „Келтски здрач” („The Celtic Twilight”, 1893). Съставя „A Book of Irish Verses” (1895), антология на ирландската балада; „Тайната роза” („The Secret Rose”, 1897), приказки; „Ideas of Good and Evil” (1903), събрани статии. През 1925 г. се появява религиозно-философският „Видение” („Vision”, преиздадена 1937), през 1926 г. излиза неговата „Автобиография”, а през 1940 г. (посмъртно) – „Последни стихове и пиеси”. Сенатор в свободна Ирландия. Последните 15 години от живота си има славата на национален ирландски поет. През тези години пътува до САЩ, Франция, Италия, Майорка. Участва в създаването на Ирландската литературна академия, подготвя предавания по радиото, редактира „Оксфордската антология на съвременната поезия” (1935).
Поетът умира на 28 януари 1939 г. в селцето Кап Мартен, на Френската Ривиера. Погребан е в Рокбрюн, Франция. През 1948 г. тленните му останки са пренесени в Ирландия, за да бъдат погребани край Слиго. Т. С. Елиът го нарича „най-големият поет на нашето време”. Ирландският поет Шеймъс Хийни в лекция през 1978 г. казва: „Освен всичко останало, Йейтс ни напомня, че изкуството е създадено от Бога и че без изкуството развитието на цивилизацията е невъзможно”.
Представяме ви избрани цитати от Йейтс:
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.”
„Мисля, че можете да оставите изкуството, високото и ниското, на съвестта на човечеството.”
„Образованието не запълва празнината, то пали огъня.”
„Всички празни души клонят към крайни мнения.”
„Веднъж да се опиташ да се опреш закона на религията, отваряш път за всеки вид нетолерантност и религиозни преследвания.”
„В мечтите започва отговорността.”
„Тук няма непознати. Само приятели, с които досега не си се срещал.”
„Животът е дълга подготовка за нещо, което никога не се случва.”
„Невинността и красотата нямат други врагове, освен времето.”
„Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Човек не бива да си изпуска нервите, освен ако е сигурен, че до края ще става все по-ядосан.”
„Ако страданието носи мъдрост, то бих искал да бъда по-малко мъдър.”
„Интелектуалната омраза е най-лошата.”
„Лошото при някои хора е, че когато не са пияни, са трезви.”
„Радостта е волята, която работи, преодолява препятствия и познава триумфа.”
„Човек може да приеме истината, но не може да я знае.”
AFISH.BG
