„Впрочем не биваше да се поддавам на благородни пориви. Ставаше дума за вредителство, а не за омайване на общественото мнение. От друга страна, исках злодейството ми да е свързано с Астролаб, така че се налагаше да разруша нещо красиво.
Всъщност рушим ли изобщо нещо друго? Няма пример за човешки атентат срещу грозотата. Тя не е достатъчно вдъхновяваща, за да оправдае подобно усилие. Крайно грозното предизвиква само безплодно възмущение. Единствено превъзходното буди необходимата за разрушението му пламенност. Монахът на Мишима подпалва Златния храм, а не някоя от новите сгради, които още по онова време обезобразяват Киото. Това е архитектурната версия на мисълта на Уайлд “Всеки убива това, което обича“.
Амели Нотомб, “Зимно пътуване”
AFISH.BG
