ВЛЮБЕНАТА
Изправена на моите клепачи,
с коси във моите коси,
с ръцете ми се сраства постепенно.
Цветът на моите очи е неин.
И тя потъва в мойта сянка
като захвърлен към небето камък.
очите й са винаги отворени,
не ме оставят да заспя.
Сънува тя посред бял ден,
слънца се изпаряват пред съня й.
Разсмивам се до сълзи от това,
говоря, без да знам какво ще кажа.
© Превод от френски: Андрей Манолов
Дали, Гала, Пол и Нуш
БЕЗ ЗЛОБА
Сълзи във очите и мъка във сърцето,
безсмислена мъка и сълзи безцветни.
Той нищо не иска, за нищо не пита,
в затвора е тъжен, свободен е тъжен.
Просторът е тъжен и мракът е черен –
не можеш в нощта да прогониш слепеца.
Днес силният страда, а слабият властва.
Изправен е кралят пред свойта кралица.
Усмивки, въздишки. Обидите гният
в уста онемели, в очи на страхливци.
Не пипайте нищо, което изгаря.
Ръцете сложете във свойте джобове.
*
Сянка…
Колко мъка в света…
И над всичко това – любовта ми
като куче без дом.
© Превод от френски: Иван Бориславов
Елюар и Пикасо
СВОБОДА
По ученическите ми тетрадки
по моя чин и по дърветата
по пясъците по снега
написвам твойто име
По всички страници прочетени
по всички бели страници
по камък кръв хартия или пепел
написвам твойто име
По позлатените картинки
по гербовете на бойците
по кралската корона
написвам твойто име
По джунглата по мъртвата пустиня
по птичите гнезда по теменугите
по ехото от детството ми
написвам твойто име
По чудотворствата на нощите
по хляба бял на дните
по неразделните сезони
написвам твойто име
По късчетата от лазур
по блатото мухлясал лъч
по езерото месец жив
написвам твойто име
По нивите по хоризонта
по птичите крила
по воденицата на сенките
написвам твойто име
По всеки полъх на зората
по корабите по морето
по планината полудяла
написвам твойто име
По пяната на облаците
по потните струи на бурята
по гъстия досаден дъжд
написвам твойто име
По формите преливащи в отблясъци
по багрите превърнати в камбани
по правдата от плът и кръв
написвам твойто име
По будните пътеки
по пътищата разпрострени
по многолюдните площади
написвам твойто име.
По лампата която се запалва
по лампата която се загасва
по сбралите се мои къщи
написвам твойто име
По разделения на две парчета, плод
измежду огледалото и стаята
по моето легло черупка празна
написвам твойто име
По лакомото ми и нежно куче
по щръкналите му уши
по лапичката му несръчна
написвам твойто име
По тласъка на моята врата
по всекидневните предмети
по пламъка благословен
написвам твойто име
По всяка плът отдадена
по челото на всеки мой приятел
по всяка дружески протегната ръка
написвам твойто име
По ярките стъкла на изненадите
по устните внимателни
високо над мълчанието
написвам твойто име
По разнебитените ми убежища
по моите унищожени фарове
по сивите стени на скуката
написвам твойто име
По безкопнежното отсъствие
по разсъблечената самота
по стъпалата на смъртта
написвам твойто име
По здравето възвърнато
по преживяната опасност
по нямащата спомени надежда
написвам твойто име
И чрез мощта на тази дума
живота си започвам аз отново
Роден съм за да те позная
и да те назовавам
Свобода.
© Превод от френски: Пенчо Симов
Манускрипт на стихотворението “Свобода”
AFISH.BG
