Майка му е от унгарско семейство. На 5 годишна възраст започва да учи цигулка и пиано. Баща му го записва в Парижката консерватория, където учи цигулка и теория при Антонин Дворжак. Учителят му става негов идеал и у него се затвърждава желанието да стане композитор. След завършване на консерваторията свири известно време на цигулка в състава на един австрийски оркестър, а после няколко години е военен капелмайстор в Будапеща. През този период сътворява маршове, танцова музика, песни, романси и други. Тогава композира прочутия си симфоничен валс “Злато и сребро”.
През 1898 г., след смъртта на баща си, той заема диригентското му място в Будапеща, а година по-късно се установява завинаги във Виена. От 1902 г. е диригент на Виенския оперен театър. Лехар няма успех в операта, но амбицията му се насочва към оперетния жанр.
“Веселата вдовица” в наши дни
За първата му оперета “Виенски жени”, критиката не се отзовава особено ласкаво, но сред публиката тя има огромен успех. Зрителите са като омагьосани от великолепната музика. Оперетите следват една след друга, през 1910 г., във виенските театри се изнасят едновременно по 200 представления на оперетите “Граф фон Люксембург”, “Княжеско дете” и “Циганска любов”.
“Веселата вдовица” на сцената на Великотърновския музикален театър
Композиторът печели световна слава и уважение. Франц Лехар заема едно от първите места в световното оперетно изкуство. Името му на оперетен класик е свързано със създаването на новия тип виенска оперета, съчетаваща в себе си сантименталната мелодраматичност, характерни елементи с комично-фарсов характер и танцувалност. Тези три главни сфери, в които се развива действието в оперетите на Лехар, довеждат до обособяването на три типа персонажи и съответното амплоа у техните изпълнители.
“Веселата вдовица”, Унгарски театър, 1907
В музиката си авторът талантливо използва унгарски, славянски и румънски напеви. Заради завладяващата си мелодичност и достъпност, оперетите на Лехар продължават да шестват по оперните сцени. И днес той е един от най-популярните оперетни композитори в света.
AFISH.BG