Густав Климт е роден на 14 юли 1862 г. във виенското предградие Баумгартен и в семейството на художника и гравьор Ернст Климт. По-голямата част от детството си Климт преживява в бедност, тъй като родителите му нямат постоянна работа. И тримата синове на Ернст Климт стават художници.
Густав най-напред се учи от баща си, а през 1876 г. постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище при Австрийския музей на изкуствата и промишлеността. Следващата година в него влиза и брат му Ернст, който по-късно става гравьор. Густав учи там до 1883 г., като специализира архитектурна живопис. За разлика от много млади художници, Климт приема принципите на консервативното академично образование.
През 1888 г. Климт получава от император Франц Йосиф „Златен кръст“ за заслуги в изкуството. Става почетен член на Мюнхенския и Виенския университети.
Бащата и братът Ернст умират през 1892 г. и Густав поема изцяло финансовата отговорност за семейството. Това налага дълбок отпечатък и върху художествените му възгледи и скоро той развива собствен, силно индивидуален стил. В началото на 1890-те години художникът среща Емили Фльоге, която, въпреки увлеченията му по други жени, остава негова спътница до края на живота му.
„Златният период“ в творчеството на Климт е белязан от позитивната реакция на критиката и е най-успешният за художника. Названието произхожда от позлатата, използвана в много от работите му, от „Дворецът на Атина“ (1898) и „Юдит“ (1901) до най-известната от този период – „Целувката“ (1907 – 1908). Златният фон и символиката, близка до византийската, насочват към мозайките на Венеция и Равена, които Климт вижда по време на пътешествието си из Италия. В същото време той се увлича по декоративното изкуство в стил ар нуво. Между 1907 и 1909 г. прави пет портрета на жени, облечени в кожи.
Климт води много обикновен живот, работи в дома си, посвещава времето си на живописта (включително на движението Сецесион) и семейството и не поддържа приятелски отношения с други художници. Достатъчно известен, за да получава много частни поръчки, той си избира само онези, които са му интересни.
Централна тема в картините на Климт е женската красота, но присъстват още стилизирани цветя, шапки, спирали. Климт умее да придава фотографска прецизност на моделите. Неприкритата еротика в картините му обаче е повод за скандали по неговото време, тъй като предизвиква възмущение. Картината му „Медицина“, като подчертава безсилието да се изцерят страдащите, сексуалността като освобождаваща сила.
По-късно се насочва към рисуването на пейзажи, взимайки за пример постимпресионистите и импресионистите. В пейзажите му е характерно използването на повтарящи се елементи, като те се развиват в посока на кубизма. Климт неслучайно избира квадрата, тъй като тази форма създава въздействие на спокойствие.
„Целувката” е безспорно шедьовърът на Климт, неговата визитна картичка и запазена марка. Тя е най-ярката творба от неговия т. нар. „златен период”, защото художникът наистина добавя злат в боите си, вдъхновен от византийските мозайки. Мащабните й размери – 180х180 см, един перфектен квадрат върху площ от 3,24 кв.м – правят, по мнение на художествените критици, безспорната фаворитка в портретната живопис „Мона Лиза” миниатюрна и разочароваща. Някои от тях смятат, че картината е автопортрет на самия Климт и любимата му Емили Фльоге, но никой досега не е доказал това предположение. Друг любопитен факт е, че тази картина е купена, преди да бъде завършена и, че в Австрия я считат за национално съкровище и музеят Белведере няма и никога не е имал намерение да я препродава срещу каквито и да било суми.
AFISH.BG
