Целувай ме бавно, убивай ме нежно и до сетен дъх аз ще бъда най-щастливият мъж на света! Без целувките любовта е като крем карамел, в който сме забравили да добавим захар.
Целувката е сигурният начин не да докажем любов, а да я направим видима за света. Защото любовта е за показ. Когато двама се обичат, те самите съществуват в свят, който се превръща в пример за останалите. Има толкова видове целувки, колкото са проявленията на обич към човека, на когото държим. Целувката на майката не се забравя никога. В нейна неотменна спътница се превръща и онази, която получаваме като първа в знак на любов. Целуваме през сълзи, през смях, в тъга и в радост.
Повечето от нас биха дали мило и драго, за да водят живот като в черно-белите филми. Джаз, море, прохладна веранда и телефон, който звъни точно когато споделяме нечии устни…
Животът също е филм, а сценарият пишем ние. В цветовете няма нищо притеснително за една целувка.
Кутията за спомени пази стари писма, избелели снимки, кичури от коси на момичета, които някога са ни обичали. Повечето от писмата са „запечатани“ с целувка – избледняло червило от устни по пощенския плик – устни с дъх на малини, на ягоди и череши… Целувал ли си, в теб остава уханието на пролет – затваряш очи и през януари ароматът на цъфналите дървета се връща при теб.
Целувките нямат давност. Щом са станали факт, те живеят вечно. Омразата е почти невъзможна към човек, когото сме целували. Те ни правят добри хора и подхранват благородните ни намерения. И понеже всеки е готов да бъде обичан, дава възможност за това с нагласата, че трябва да тушира лошото в себе си.
Целувайте непрекъснато и навсякъде. Животът е твърде кратък. Всеки миг е за споделяне, всяка секунда е обречена на любов. Който не може бавно, нека го прави бързо, за да умножи броя на всяка следваща целувка. Щастливи са онези, които са познали любовта. За другите никога не е късно.
Смъртта е единственото сигурно нещо, което ни очаква. И ако по пътя към нея вървим с някого, чийто устни не спираме да желаем, животът със сигурност си струва да бъде изживян.
АЗ ЗНАЯ ДА ЦЕЛУВАМ
Не се сърди. Такъв съм – влюбен, луд.
Ту плача, ту като дете се смея.
Умея идиотщини на шут,
на верен мъж – целувките умея.
Понякога съм истински глупак –
наивен, неуверен и тревожен,
но твоите прегръдки знаят как
страха ми да направят невъзможен.
Притихна ли в игривата ти гръд,
предавам се изцяло на ръцете –
те знаят как да галят всеки път
косата ми, очите и лицето.
Ръцете ти – убежище за мъж.
Не се сърди. Без тях не съществувам.
Гали ме бавно, здраво в тях ме дръж.
Прегръщай.
Аз пък зная да целувам.
Добромир Банев
AFISH.BG
