Мартин Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк. Той е слабо дете, страдащо от астма, което израства в италиански квартал в Манхатън. Мартин безрезултатно се опитва да стане част от Римското католическо духовенство и в крайна сметка се насочва към киното. През 1966 г. получава диплома от университета в Ню Йорк.
Специалисти твърдят, че студентските му филми показват влиянието, което са оказали върху него чуждите класики и холивудските мюзикъли. Дебютът на Скорсезе идва през 1967 г. с „Обаждам се първи”, но истинското признание получава след премиерата на „Коварни улици” (1973), в който се разглежда конфликтът между църквата и уличния живот. Изпълнен с насилие, хапливи реплики и убийствена рок музика, филмът е запомнящ се и със своите натуралистични и отчасти импровизирани епизоди. Най-често в тях участва Робърт де Ниро – актьорът, който най-много е снимал филми на Мартин Скорсезе.
На снимачната площадка на “Разяреният бик”
За да отговори на подмятанията, че не може да направи женски филм, Скорсезе създава “Алис не живее вече тук” (1974), а за главната роля Елън Бърстийн получава “Оскар”. Две години по-късно по кината тръгва “Шофьор на такси” – брутален филм, отново с Робърт де Ниро в главната роля, смятан за една от най-добрите творби на Мартин Скорсезе. Следва “Ню Йорк, Ню Йорк” (1977) с Лайза Минели.
Робърт се Ниро, Мартин Скорсезе, Лайза Минели и Ал Пачино, 1981
“Разяреният бик” от 1980 г. е може би най-изпипаното заглавие. То разказва за живота на боксьор (изигран отново от Де Ниро), а историята е вдъхновена от живота на Джейк Ла Мота. Де Ниро заслужено получава “Оскар” за впечатляващото си изпълнение. Следват „Кралят на комедията” (1982), „След работа” (1985), „Цветът на парите” 1986) и “Последното изкушение на Христос” (1988), който впрочем веднага поражда скандали сред християнските кръгове поради факта, че Христос на Скорсезе се колебае относно това дали наистина е месия. Режисьорът обаче стриктно спазва в това отношение линията на романа, чийто авто е не кой да е, а Никос Казандзакис. И лентата е достойна за всички свои създатели.
Робърт де Ниро и Мартин Скорсезе – един непробиваем тандем
През 90-те години Скорсезе се връща към по-познати теми и през 1990 г. излиза “Добри момчета”. Изборът на Мартин се оказва едновременно еклектичен и все пак очакван. Темите му варират от трилъра “Нос Страх” (1991) до “Невинни години” (1993) и “Казино” (1995). “Бандите на Ню Йорк” излиза през 2002 г., а две години по-късно е премиерата на “Авиаторът”.
Чак през 2007 г. Скорсезе печели режисьорски “Оскар” за “От другата страна”. Специалистите изказват съмнения, че не това е най-добрият филм на режисьора. Скорсезе обаче продължава със “Злокобен остров” (2010) и „Вълкът от Уолстрийт” отново с Леонардо ди Каприо, а миналата година извади и „Мълчание”.
С две думи – мълчание при Скорсезе засега не се очертава. За радост на киноманите по света.
AFISH.BG