Сюжетът на картините си художникът избира направо от тихите и често пъти недостъпни недра на природата – някой затънтен кът на планината или забравен между храсталаците хълм, в който е събрана цялата свежест на природата ни, простата й и вълнуваща красота, дъха на тревите, на дивите цветя и на напечената от слънцето възсуха и ронлива пръст. Отвъд този малък свят в пейзажите му винаги остава и необятният простор, светлината, далечните силуети на планините, потънали в обедна омара или докоснали утринното и безоблачно небе.
Константин Щъркелов в ателието си
Щъркелов е рисувал почти всички кътове на нашата земя. В картините му са запазени изгледи от Черноморието, Дунава, подбалканските полета, от Витоша, Лозенската планина, Плана и Верила. Той остава обаче, несравним певец на могъщите планински масиви – на Рила и Пирин, на суровата им красота и девствена природа. Разнообразни, богати на багри са и пейзажите му от Родопите, рисувани през тридесетте години. Това не са Родопите на Бараков или Здравко Александров, на Дечев или Цанко Лавренов – светът на човешките вълнения, на ежедневните грижи и радости. Родопите в картините на Щъркелов са песен за природата, за непреходната красота на естеството, която се ражда и живее от светлината на слънцето.
“Летен ден”
Покоряващата красота на родната природа художникът ни представя и в своите полски и планински цветя – понякога един единствен синчец, дива ружа или лист здравец, изпълнени не само с виртуозно майсторство на рисунката, но и с искрено вълнение и обич: “Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският й живот” – изповядва художникът Константин Щъркелов.
“Пирамиди”
Извън картините, има два малко известни на широката публика факти от живота на художника. Той написва текста на любимата на цар Борис Трети песен „Таз вечер празнувам разлъка”. Той вдъхновява и Панчо Владигеров за написването на рапсодия „Вардар”.
“Пейзаж”
Известно е, че художникът е повикан да даде мнение за Никола Вапцаров, което той прави, обаче се изказва критично за дейността като нелегален в помощ на комунистическата партия (Вапцаров не е бил член на българската комунистическа партия). Това след време, бива преекспонирано без да се вземат под внимание фактите, че Щъркелов месеци на ред крие Йонко Вапцаров, бащата на Никола, от неговите врагове в размириците между македонстващите организации. Когато се изпълняват почти всеки ден присъди между тях, царят скрил Щъркелов в двореца Ситняково от михайловистите, защото се канели да го убият. Там той нарисувал около 20 картини. Константин Щъркелов е познавал младия Вапцаров и на сватбата му е подарил два акварела. Вапцаров пък пише статия с впечатленията си от темата Пирин в творчеството му…Но животът е това, което е и в него всеки има право на собствено мнение и собствена позиция.
“Натюрморт с карамфили”
В началото на 50-те години актрисата Магда Колчакова се среща с Вълко Червенков и поставя въпроса за право на Щъркелов да показва и продава работите си. Това му дава възможност да построи двуетажен дом в квартал „Изгрева”. Всичките му средства за този дом са от новите му прояви – преди това имуществото му е конфискувано, а апартаментът му е унищожен при бомбардировките – там са унищожени и два уникални пейзажа на Айвазовски, които художникът закупува през 30-те години. И все пак годините му след Втората световна война са мъчителни. „Посетих Щъркелов, който изнемогва, горкият” – свидетелства Чудомир, което се дължи и на семейно неразбиране. Иначе : “Четката ми пее, пее.” – така пише този 71 годишен лирик на Чудомир от Рила.
“Костенец”
През есента на 1960 г. в София се открива юбилейната изложба на К. Щъркелов, тя е посрещната въодушевено и галерията е претъпкана от сутрин до вечер. Самият Щъркелов е щастлив, заобиколен от приятели и почитатели, сред които са скулпторът Янко Павлов, Александър Божинов, Борис Денев и др., защото успехът граничи с триумф. Новата слава идва, макар и с изстрадано закъснение, като лек за нанесените му в продължение на петнадесет години рани. Картините на
Константин Щъркелов и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени. Царят на акварела не е детрониран.
AFISH.BG
