• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Тя винаги преминава по улицата над историята на тези неща, колкото и да са ужасни…”

afish by afish
4 April 2018
in Откъс на деня
0
„Тя винаги преминава по улицата над историята на тези неща, колкото и да са ужасни…”
0
SHARES
6
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Бети Фернандес. Споменът при мъжете не протича никога в това озаряващо осветление, съпровождащо спомена при жените. Бети Фернандес. И тя също чужденка. Само да произнесете името й, и тя е тук, крачи по една парижка улица, късогледа е, вижда съвсем слабо, присвива очи, за да е напълно сигурна, махва ви леко за поздрав. Добър ден, как сте? От дълго време вече покойница. От тридесет години може би. Спомням си изяществото, сега е твърде късно, за да го забравя, и досега нищо не може да се мери с това съвършенство, нищо не ще може никога да се мери с подобно съвършенство, нито обстоятелствата, нито епохата, нито студът, нито гладът, нито германското поражение, нито обилната светлина, хвърлена върху престъплението. Тя винаги преминава по улицата над историята на тези неща, колкото и да са ужасни. И нейните очи са светли. Розовата рокля е поизносена, а черната широкопола шапка — прашна в яркото слънце на улицата. Тя е слабичка, висока, изрисувана с туш — гравюра. Хората се спират и гледат възхитени финеса на тази чужденка, която минава, без да вижда.

Царствена. Не можете да познаете в първия момент откъде идва. А после си казвате, че е възможно да идва само от другаде, само от там. Тя е красива, красива поради самото това обстоятелство. Облечена е в старите дрипи на Европа, с остатъка от сърмата, с вехтите демодирани костюмчета, с вехтите завеси, с вехтите кръпки, с вехтите парцалчета от висшата мода, с вехтите, проядени от молци лисици, с вехтите лутри, красотата й е такава, парцалива, зиморничава, подсмърчаща и лъхаща на заточение, нищо не й става, всичко е прекалено голямо за нея и все пак й стои, всичко се върти по нея, толкова е слаба, нищо не й е по мярка и въпреки това й стои. Тя така е устроена по ум и по тяло, че всичко, което се докосне до нея, незабавно, неотменно става част от красотата й.

© Превод от френски: Силвия Вагенщайн

AFISH.BG

Tags: маргьорит дюрас
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist