Роден е в Казанлък, негов учител в родния му град е Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс.
По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев. 
Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети, голо тяло.
По повод на този негов стил, художникът си спомня: „Наскоро един другар (Милко Балев) пита „Кога ще ми дадеш едно голо тяло?”. Моите са целомъдрени, викам. Много са такива… неземни. Не са от натура. Спомен са…” А процеса на своята работа обяснява така: „Аз последните неща как ги правя — на палитрата разбърквам 5-6 тона, за да не ги търся на платното, а да ги имам готови. И започвам с широката четка. Получава се особена смес, която трябва да звучи правилно. Веднага търся центъра. Повториш ли го — раздвоява се. Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш. Защото е особена работа нашето — магия. […] Светлината ли? Тази светлина не мога да кажа как става. Тя, боята, изглежда мръсна на палитрата, а върху стената — свети…”
Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народнат опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.
Той един от основателите и ръководителите на СБХ, от 1973 г. е действителен член на БАН.През 1973, 1976 и 1979 г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. – на Руската академия на изкуствата.
Валентин Старчев дава с три изречения може би най-точната характеристика за този колос в изобразитеното ни изкуство: „Той беше артистична личност, особен. Беше контактен човек, видял много, познаваше много хора, още навремето беше разбрал модерното изкуство. Приятели са му били не само художници, но и писатели, музиканти, актьори. Особен тип човек, носеше културата в себе си, винаги е бил тачен, обичан.”
AFISH.BG
