Това състезание за пръстен, в което Ко̀зел показа необикновена сръчност и безкрайна смелост във владеенето на коня и в толкова неприсъщите за нежния пол упражнения, изглежда, още повече разпалваше чувствата на крал Аугуст, който тържествуваше заедно с нея. Тълпи от избрани гости наблюдаваха това зрелище, за което се бе паднал чудесен ден, с изключително ясно и меко време.
В ложите и галериите, опасващи двора, в който се състоя състезанието, се виждаха хиляди любопитни лица и глави и най-елегантни тоалети. Прекрасната амазонка с грейнало лице, сръчна, пъргава, гъвкава, имаше изключително щастие. Кралете й ръкопляскаха, и двамата бяха приготвили богати дарове за нея. Някой не обръщаше внимание на мрачния израз на другите царедворци, на пожълтелите лица на дамите, на шушукането зад ветрилата, на странната тишина сред тълпата, която криеше чувствата си.
В един ъгъл между царедворците и служителите, които не вземаха активно участие в забавлението, стоеше Заклика, верният слуга на графинята, може би единственият, който с непоколебима привързаност й се отплащаше за нейните благодеяния и капризи. Службата при графиня Ко̀зел съвсем не беше лека, нито приятна, но господин Раймунд служеше по-скоро на собственото си сърце, отколкото на графинята. Заклика беше влюбен в нея и не можеше да изтръгне от сърцето си тази безумна страст, макар и шибан от нейните прищевки, гордост, презрение; той беше вече свикнал е нея, тя бе станала негова болест, която поддържаше живота му. Заклика нямаше друга цел, освен тази любов без бъдеще.
И той се гордееше със своята Ана Ко̀зел, при все че тези нови и нови триумфи инстинктивно го безпокояха. Той се страхуваше от това лудо щастие, понеже знаеше, че не може да се разчита нито на сърцето на Аугуст, нито на милостта му, нито на благодарността, знаеше, че на нищо не може да се разчита, когато го овладее нова страст.
© Превод от полски: Димитър Икономов
AFISH.BG
