В Международния ден на ЛГБТ общонстта ви представяме любопитни факти за Уестминстърското абатство – традиционното название на днешния катедраленa храм “Св. Петър” в района Уестминстър в Лондон, непосредствено до сградата на английския парламент. От векове тук се извършва коронацията на английските крале и кралици. Най-ранните сведения за Уестминстърското абатство са от 616 г., като светилище – местен рибар по Темза имал на това място видение на свети Петър. Първите постройки са на крал Едуард Изповедника (XI в.), като вид изкупление, защото Едуард не изпълнил обета си да отиде на поклонение до Божи гроб. Първоначалният архитектурен стил на абатството е романски (нормански), като от XIII – XVI в. се престроява в готически, а Елизабет I го обявява за катедрален храм. Великият архитект Кристофър Рен също строи нови части от комплекса (включващ метоси, неф, напречен неф, параклиси, катедрален съвет и др.). Абатството е третият академичен център на Англия след Оксфорд и Кеймбридж.
Уестминстърското абатсво в Лондон
От коронацията на Уилям Завоевателя през 1066 година тук се коронясват всички английски монарси, с изключение на лейди Джейн Грей, Едуард V и Едуард VIII, които изобщо не са коронясвани.
От Едуард Изповедника до Джордж II в Уестминстърското абатство са погребвани всички английски крале и кралици – с изключение на двама – Хенри VIII и Чарлс I, които са погребани в замъка Уиндзор. Там се погребват английските монарси след 1760 г.
На различни места в Абатството са погребани видни аристократи, монаси, политици, учени, хора на изкуството (Дарвин, Ливингстон, Нютон, Келвин, Ръдърфорд, композиторът Пърсел, Гладстон и други). Единственият мъртвец, чиито останки са изхвърлени от катедралата, са на Оливър Кромуел – по заповед на Чарлз II те били извадени от гроба и окачени на бесилката Тайбърн, а след това тялото е обезглавено и разчленено (“посмъртна екзекуция”) на същата дата, на която дванадесет години по-рано е обезглавен Чарлз I.
От ХV в. насам в южното крило на напречния неф на английския Партенон, или може би по-точно Валхала, са погребани над 120 поети, писатели, драматурзи. Първият гроб е на първия голям поет на Англия Джефри Чосър, но причината не е уважението към автора на “Кентърберийски разкази”, а това, че работното му място е в Уестминстър. (Впрочем има паметник и на по-стар поет, полумитичния Кедмон от VII в.) Традицията се установява сто и петдесет години по-късно с погребението на Едмънд Спенсър и всъщност продължава до 1906 година, когато за последен път се полагат същински тленни останки. След тази дата се приема само прахът на безсмъртните покойници. Всъщност броят на същинските гробове е доста по-малък, защото в “Ъгъла на поетите” редица от великите поети са увековечени само с паметник, докато гробовете им са другаде: Шекспир е погребан в Стратфорд, на различни места по различни причини са погребани Марлоу, Милтън, Уърдсуърт, Кийтс, Шели, Робърт Бърнс, Уилям Блейк, Чатъртън, Т. С. Елиът, както и Джейн Остин, Фани Бърни, сър Уолтър Скот, сестрите Бронте, Хенри Джеймс, Оливър Голдсмит, Байрон, Т. С. Елиът, Томас Грей, Робърт Херик, Джералд Манли Хопкинс, А. Хаусман, Луис Карол.
“Ъгълът на поетите” в катедралата “Св. Петър”
В “Ъгъла на поетите” има погребани и хора, които нямат нищо общо с литературата, наред с автори, незапомнени дори от литературната история, както и някои хора на изкуството, които все пак не са били писатели. Списъкът на отсъстващите от английския Пантеон творци е не само дълъг, но и шокира с това, че в “Ъгъла на поетите” отсъстват истински колоси на английската литература, неприети в Абатството.
Освен че наред с поетите тук лежат тленни останки на английски романисти и драматурзи, “Ъгълът на поетите” впечатлява и с това, че е приютил поне трима американци – Хенри Джеймс, Т. С. Елиът и Хенри Лонгфелоу, един шотландец – Бърнс, както и доста ирландци и дори един германец – композитора Хендел. Скромно е присъствието на жени-творци – едва пет.
Има и куриози: Бен Джонсън е погребан прав, а най-голямата загадка е свързана с погребението на Самюъл Фут, позабравен днес духовит драматург от епохата на Реставрацията, когото свързват, подобно на Оскар Уайлд, с хомосексуален скандал. Почитателите му тайно го погребват на светлината на факли в останал неотбелязан гроб.
Част от паметните плочи на авторите в “Ъгъла на поетите”
През 1995 г., на деня на Свети Валентин, в “Ъгъла на поетите” на Уестминстърското абатство беше поставен мемориален витраж в чест на Оскар Уайлд, чиито останки лежат в парижкото гробище Пер Лашез. Редом с Фут и Уайлд в “Ъгъла на поетите” са положени паметни плочи и на други гей или бисексуални автори: сред тях скромен камък за лорд Байрон със страстта му към стотици жени, но и към красиви гръцки момчета, медальон за поета от ХVIII в. Томас Грей с епитафия от интимния му приятел Уилям Мейсън, разкошен паметник за Шекспир с недоказаните му сексуални предпочитания, критикуван от аристократа-гей, майстора на готическия роман Хоръс Уолпол, тук са и гробовете на двамата прочути съвременници на Шекспир, гей-драматурзите Франсис Бомон и любовникът му Джон Флетчър. Преди Уайлд англиканската църква бе допуснала при безсмъртните и гей-поета У. Х. Одън, както и великия английски композитор-гей на ХХ век Бенджамин Бритън. Впрочем в други, по-централни места на Уестминстърското абатство, почиват и други, много по-прочути от поетите почитатели на “английския порок”.
По-голямата част от над трите хиляди гроба в Абатството са на английски крале и кралици и техните съпруги и съпрузи, както и любовници, на висши духовници и аристократи. Някои от тях са сред най-прочутите “веселяци” на Англия – като крал Уилям III и погребания редом негов съименник и любим приятел Уилям Бентинк, като самоубиеца виконт Касълрей, замесен в хомосексуален скандал и полудял, и като най-веселия монарх Джеймс I, редом с когото лежат двамата му най-скъпи приятели – херцогът на Бъкингам и херцогът на Ричмонд и Ленъкс (паметникът мистериозно изчезва и е намерен едва в средата на ХIХ в.). Други прочути гейове тук са Сесил Роудс и министър-председателят Уилям Пит, както и доста монаси, чиито сексуални вкусове ще останат тайна. Най-екстравагантният в редица отношения покойник сигурно е Томас Пар, който изглежда е живял 152 години. Странна е и историята с крал Ричард II, чийто прах дълго лежи в открит гроб, докато един ученик от ХVIII в. не откраднал челюстта му, върната на мястото си сто и тридесет години по-късно.
Уестминстърското абатство е вече на поне девет века и половина, но днес продължава да привлича най-вече поклонници на Драйдън, Конгрийв, доктор Джонсън, Шеридън и Коулридж, на Томас Харди и Киплинг, на Джордж Елиът, на Дикенс и Такъри. Дикенс се радва на особена любов – сто и тридесет години след смъртта му всяка година поклонници го почитат с венец. Има в Англия естествено и критици на “Ъгъла на поетите”, които наричат английската Валхала “национален позор”.
Йордан Костурков, Заглавна снимка: „Ътълът на поетите“ в Уестминстърското абатство
AFISH.BG
