“- Как мислиш, колко е средното IQ на всеки един от тези хора? Гледам ги и виждам склонност към ленивост, бедност и жажда за приказки, пускат последните си пари в плетени панери. Може да се предположи, че никой от тях няма да открие ядрения синтез.
– Виждаш ли? Това е твоето арогантно поведение. Някои хора просто обичат общността, общото благо..
– Ако общото благо е в това да вярваш в приказки, не виждам къде му е благото.
– Можеш ли да си предстявиш, какво щяха да правят хората, ако не вярваха в нищо?
– Същото като сега, но някъде другаде.
– Глупости. Ще започнат да се избиват, ще настъпи разврат, знаеш го.
– Ако хората се държат достойно, само защото очакват някаква божествена награда, то тогава хората са скапани боклуци. И аз бих искал да разоблича колкото се може повече от тях. Какво ти говори за живота фактът, че хората трябва да се събират заедно и да си разказват легенди, които противоречат на всеки възможен закон на вселената, за да могат да приемат живота?
– Мислиш, че те мамят?
– О да, определено. Още от както първата маймуна погледнала слънцето и казала на втората: „Той каза да ми дадеш храната си“! Хората са толкова слаби, че предпочитат да си хвърлят парите в шадравана, вместо да си купят храна. Прехвърлят самоомразата си към по-висш авторитет. Това е пречистване. Той попива техния ужас. Ефективността му е пропорционална на увереността, която може да им вдъхне. Някои лингвистични антрополози смятат, че религията е лингвистичен вирус, който променя мозъчните връзки и притъпява критичното мислене..“
„Всичко, което имаме, аз го наричам капана на живота. Генетично заложена увереност, че нещата ще се променят. Ще се преместиш в друг град и ще срещнеш най-добрите си приятели. Че ще се влюбиш и ще бъдеш удовлетворен. Да бъдеш удовлетворен и да спреш да търсиш, каквото и да означава, мамка му. Ние сме като празни делви насред буря, никога не получаваме удовлетворение. До самия край, никога не спираме да търсим… Нищо никога не свършва.“
„Онтологичната заблуда да вяраваш в светлината в края на тунела, това продава проповедникът, съшо като психолога. Проповедникът поощтрява илюзиите ти, а после ти казва, че това е добродетел. И винаги трябва да му платиш. И всичко е отчайващо правдиво. „Разбира се, това всичко е за мен. За мен. Мен, мен, мен, аз съм толкова важен, мамка му. Аз съм толкова важен, нали?“ Да ти го начукам!“
„Хората, отхвърлящи вината, обикновено си живеят добре.“
“Просто поглеждаш човека и започваш да мислиш като него. Това гаден талант. Предполагам, че е умение. Но често не е и нужно. Поглеждаш го в очите и виждаш всичко. Всеки носи в себе си своите демони. Просто трябва да бъдеш искрен за това, какво става ето тук. В заключената стаичка на съзнанието ни.”
„Хората. Виждал съм завършека на хиляди животи..Млади, стари. Всички са толкова убедени в своята уникалност, че сетивните им възприятия са резултат от тяхната уникалност, предназначеност и цел..Убедени са, че са нещо повече от биологична марионетка. Но когато истината се разкрие всички виждат, че щом конците бъдат срязани, всички се разпадат.“
“Не мисля, че мъжът може да обича, поне не и в традиционния смисъл. Трудностите на реалността винаги са пречка.”
TRUE DETECTIVE
AFISH.BG
