Роден на 7 септември 1909 г. в Истанбул с рождено име Илиас Казантзоглу в гръцко емигрантско семейство, което се премества в Америка, когато той е 4-годишен.
През 1947 г. заедно с група театрални ентусиасти Елия Казан основава прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, където шлифоват своето майсторство актьори, като Марлон Брандо, Ал Пачино и Робърт Де Ниро, а режисьорският му стил повлиява силно на много големи кинотворци – от Джон Касавитис до Мартин Скорсезе.
Създадената от него и Лий Страсбърг театрална Школа е базирана върху реалистичната система на Станиславски. Марлон Брандо е един от първите, които я завършват. Елия Казан му поверява ролята на Стенли Ковалски от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание”. И след нейното изпълнение на сцената Брандо става театрална звезда.
Режисьорски указания към Марлон Брандо , “На кея”
През 1951 г. Казан екранизира прочутата пиеса, поверявайки главната роля отново на Марлон Брандо, а за женската роля избира Вивиан Лий. Филмът „Трамвай „Желание” имал огромен успех и на следващата година Казан кани Брандо да изиграе мексиканския революционер Емилио Сапата в биографичната драма „Вива Сапата“. За тази роля младият Брандо получава номинация за „Оскар“ и награда за най-добър актьор на Международния кинофестивал в Кан.
През 1954 г. Американската филмова академия присъжда първия „Оскар” на Брандо за ролята му на Тери Малой във филма „На кея”, а самият Елия Казан получава престижната награда за най-добър режисьор.
С театралната трупа (Елия Казан е първият вдясно на последния ред), 1938
Но в живота на Елия Казан, който е син на гръцки емигранти в Америка, вече е настъпил прелом през ужасната макартистка 1952 година, когато на едно заседание на сенатската комисия за разследване на антиамериканска дейност под председателството на Джоузеф Маккарти прославеният режисьор назовава имената на 17 свои познати, които членували в комунистическата партия на САЩ или по някакъв начин й симпатизирали. Това му спечелва достатъчно врагове и горчиви терзания до края на живота му.
Режисьорски поглед към сцената
През 1999 г. Казан получава почетен „Оскар” за цялостно творчество, връчен му от Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро. Две години по-рано обаче филмовата академия отказва да му присъди отличието, заради проявеното малодушие от него преди близо половин век.
Елия Казан умира на 94-годишна възраст в дома си в Манхатън. Неговата противоречива личност и до днес разделя критиците и почитателите му на два лагера. След смъртта му вестник „Ню Йорк таймс” го определя като един от най-великите кинематографисти на XX век, а агенция Ройтерс напомня и за неговите театрални постижения, включващи наградите „Тони” за режисурата на „Смъртта на търговския пътник” и „Всички мои синове” на Артър Милър.
В автобиографията си „Елия Казан: Един живот“, издадена през 1988 г., самият той се определя като „черна змия”. „Сменял съм няколко кожи в живота си, живял съм няколко живота и съм познал жестоки обрати”, признава Казан. Освен гениален режисьор, той е и доказан автор. На български са превеждани книгите му „Споразумението“, „Отвъд Егея“, „Анадолецът“, „Анадолецът не прощава“.
AFISH.BG ви предлага изповедни изказвания на Елия Казан, споделени с цялата откровеност на един творец:
„Човек трябва да рискува живота си на всеки 6 месеца, за да е сигурен, че още е жив.“
„Аз бях героят на младите бунтовници от работническата класа.“
„Филмите и пиесите, които съм решил да режисирам, представляват моите убеждения.“
„Всеки, който прави доноси за други хора, прави нещо смущаващо и дори отблъскващо.“
„Ценя такъв мир, чието постигане не е на цената на нормалните условия за живот.“
„Истината се погребва – затова хората пишат автобиографии.“
„Никога не подценявайте нарцисизма на автора.“
„Трябва да напомняш на хората собствените им трудности.“
„Истинското предизвикателство не е да оцелееш – всеки може да го направи. Номерът е да останеш себе си.“
„Всеки боец води битка, която или го пречупва, или го прави по-силен.“
„Добрият режисьор никога не знае какво точно ще направи на снимачната площадка.“
„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, които другите не смеят.“
„Говорих без страх от противоречие, не се съмнявах в себе си.“
„Наистина вярвам, че властта покварява.“
AFISH.BG